вход, регистрирай се

Тънкото изкуство да не ти пука


от Марк Менсън

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (2): яна, Elektra_
В момента четат тази книга (1): lena_j

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (23)

   покажи всички
Е, значи, аз винаги греша непрекъснато за какво ли не, но точно затова животът ми става по-добър.
Развитието е един безкрайно повтарящ се процес. Когато научим нещо ново, не вървим от „грешно към „правилно“, а по-скоро от грешно към друго по-малко погрешно. И когато наумим нещо допълнително, вървим от по-малко погрешно към още по-малко погрешно от първото и така нататък. Винаги сме в процес на доближаване към истината и съвършенството, без обаче някога да стигаме до истината или съвършенството.
Вината е в минало време. Отговорността е в сегашно време. Вината произлиза от избор, който вече е бил направен в даден момент. Отговорността произлиза от избора, който правим в момента, във всяка секунда от деня ни.
"С голямата отговорност върви и голяма сила."
Колкото по-често избираме да поемаме отговорност в живота си, толкова по-голяма сила упражняваме в него. Поемането на отговорност за проблемите ни е първата стъпка към решаването им.
Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.
Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.
Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.
Има една проста истина, от която, веднъж осъзната, следва по-нататъшното усъвършенстване и развитие. Това е истината, че лично ние и никой друг сме отговорни за всичко в живота ни, независимо от външните обстоятелства.
Невинаги контролираме нещата, които ни се случват. Обаче винаги контролираме начина, по който интерпретираме онова, което ни се случва, както и собствената ни реакция.
Независимо дали изцяло го осъзнаваме или не, винаги сме отговорни за преживяванията си. Просто няма как да е иначе. Ако изберем съзнателно да не интерпретираме събитията в живота ни, това пак е интерпретация на събитията в живота ни. Ако изберем да не реагираме на събитията в живота ни, това все пак е реакция на събитията в живота ни.
Както Фройд веднъж е казвал: „Някой ден като погледнете назад, годините, прекарани в мъки, ще ви се сторят най-хубави“.
Отхвърлянето на негативните емоции води до по-дълбоки и по-продължителни негативни емоции и до емоционални смущения. Постоянният позитивизъм е форма на отричане, а не на действително решаване на житейските проблеми, които, между другото, ако изберете верните критерии и ценности, ще ви дадат свежи сили и ще ви мотивират.
Наистина е много просто нещата се объркват, хората ни разстройват и стават инциденти.
Всичко това ни кара да се чувстваме отвратително. И в това няма нищо лошо. Негативните емоции са необходим елемент на емоционалното здраве. Да се отрича този негативизъм означава по-скоро да направите проблемите си постоянен спътник, отколкото да ги решите.
...проблем при надценяването на материалния успех е опасността той да се приоритизира над всички други ценности като например честност, ненасилие и съчувствие. Когато хората се оценяват не по тяхното поведение, а по символите на статуса, който са успели да придобият, тогава те не само са повърхностни, но вероятно са и негодници.
Удоволствието не е причина за щастие, а по-скоро ефект от него. Ако сте се справили както трябва с останалите неща (другите ценности и критерии), тогава удоволствието ще дойде само като страничен продукт.
Удоволствието е чудесно, но е много лоша ценност, която да слагаш на първо място в живота си. Питайте всеки наркоман в какво се превръща гонитбата за удоволствие. Питайте всеки прелюбодеец, който е разбил семейството си и изгубил връзка с децата си, дали накрая удоволствието го е направило щастлив. Попитайте всеки човек, който се е натъпкал до пръсване, как удоволствието му помага да си разреши проблемите. Удоволствието е фалшив бог. Изследванията показват, че хора, съсредоточили енергията си в търсене на лекомислени удоволствия, стават по-неспокойни, по-емоционално нестабилни и по-депресирани. Удоволствието е най-повърхностната форма на удовлетворение в живота и поради това най-лесната за постигане и най-лесната за губене.
Въпреки това удоволствието е най-продаваемата стока и ни се продава по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. И ние се вкопчваме в него. Използваме го да заглушим проблемите си и да разсеем напрежението. Но удоволствието, безспорно необходимо в живота (в известни дози), само по себе си не е достатъчно.
Хората могат да мислят, че се чувстват самотни. Но ако се запитат защо се чувстват самотни, са склонни да започнат да обвиняват другите за това - те са дребнави, никой не е достатъчно готин или умен, за да ги разбере като по този начин още повече задълбочават проблема, вместо да потърсят начин да го разберат.
За много хора това минава за самоосъзнаване. Но ако успеят да надникнат по-дълбоко и да видят лежащите в основата ценности, ще им стане ясно, че техният първоначален анализ се е базирал на бягане от отговорност за собствените им проблеми, а не на неспособността да ги посочат. Ще разберат, че са вземали решения в преследване на временни удоволствия, които не създават истинско щастие.
Проблемите никога на спират те просто се сменят и/или се обновяват.
Щастието идва с решаването на проблемите. Ключовата дума тук е „решаване“. Ако избягвате проблемите или си мислите, че нямате проблеми, животът ви ще стане мъка. Ако мислите, че имате проблеми, които не можете да решите, животът ви пак ще е мъка. Тайната рецепта е в решаването на проблемите, а не в това поначало да нямате проблеми.
За да сме щастливи, трябва да решаваме нещо.
Ние страдаме поради простата причина, че страданието е полезно в биологичния смисъл на думата. Това е любимият похват на природата, когато реши да внуши промяна. Достигнали сме развитие, при което сме свикнали до известна степен с незадоволството и несигурността, защото именно умерено незадоволеното и несигурно същество ще даде повече от себе си, за да намери нови начини и да оцелее. Настроени сме да изпитваме незадоволеност от всичко, което имаме, и сме доволни само от онова, което нямаме. Тази постоянна незадоволеност е карала нашия вид да се бори, да се стреми нагоре, да гради и завоюва. Така че не - болката и страданието не са грешка в човешката еволюция, а нейно свойство.
...самият живот е форма на страдание. Богатите страдат заради богатството си. Бедните страдат заради бедността си. Хората без семейство страдат, защото нямат семейство. Хората със семейство страдат заради семейството си. Хората, които гонят материалните удоволствия, страдат заради материалните си удоволствия. Хората, които се въздържат от материални удоволствия, страдат заради въздържанието си.
С това не искам да кажа, че всички страдания са еднакви. Някои, разбира се, са по-болезнени от други. Но всички ние така или иначе трябва да страдаме.
Всичко ценностно в живота се печели, като преодолявате свързаното с него негативно преживяване. Всеки опит да се избегне негатива, да се отхвърли, да се заглуши води до точно обратното. Избягването на страданието е форма на страдание. Избягването на усилието е форма на усилие. Да отречеш провала е провал. Прикриването на нещо срамно е само по себе си срамно.

Болката е неотменимо вплетена в тъканта на
живота и да се изтръгне е не само невъзможно, но и пагубно при опит да се отскубне се разплита цялата тъкан. Да се опитвате да избегнете болката означава, че ви пука за нея, и то много. И обратното, ако успеете да направи- те така, че да не ви пука за болката, никой не може да ви спре.
Интересното в Закона за обратното действие е, че той е наречен така и за това си има причина - условието да не ви пука работи само на задна. Щом преследването на позитивното е негатив, то тогава преследването на негативното генерира позитивното. Болката, която изпитвате във фитнеса, се превръща в здраве и енергия. Провалите в бизнеса в крайна сметка водят до по-добро разбиране за това какво е необходимо, за да се постигне успех. Способността да сте наясно със своите слабости парадоксално ви прави по-уверен и харизматичен за хората около вас. Болката, причинена от честната конфронтация, поражда най-голямото доверие и уважение в отношенията ви с околните. Страданието да се изправите срещу страховете и тревогите е онова, което ви позволява да наберете кураж и воля.
„Закон за обратното действие" - идеята, че колкото повече се опитвате постоянно да се чувствате по-добре, толкова по-недоволни ставате, защото самото преследване на каквото и да е просто подсилва факта, че то поначало ви липсва. Колкото и отчаяно да искате да станете богати, толкова по-бедни и безполезни се чувствате, независимо от това колко пари всъщност изкарвате. Колкото и отчаяно да ви се иска да сте по- секси и по-желани, толкова по-грозни ви се струва, че сте, независимо от външността ви. Колкото и отчаяно да искате да сте щастливи и обичани, толкова по-самотни и изплашени се чувствате, независимо от хората около вас. Колкото повече искате да постигнете духовно просветление, толкова по-егоцентрични и дребнави ставате в опитите си.
Желанието да натрупате повече позитивни житейски преживявания е само по себе си негативно преживяване. И колкото и парадоксално да звучи, приемането на негативното преживяване само по себе си е позитивно преживяване.
Омагьосаният кръг на ада се е превърнал в епидемия, която ни прави прекомерно стресирани, невротични и самосъжаляващи се същества.
Навремето дядо ви сигурно е имал такива моменти и си е казвал: „Абе днес наистина се чувствам като кравешко лайно. Но такъв е животът, какво да се прави. Я хващай лопатата и почвай да ринеш сено“.
„Колкото по-малко е кучето, толкова по-силно лае Увереният в себе си мъж не изпитва нужда да доказва, че е уверен в себе си. Богатата жена не изпитва нужда да убеждава другите, че е богата.
Или сте, или не сте. И ако непрекъснато си мечтаете за нещо, това означава отново и отново да подсилвате подсъзнателно убедеността, че реално не сте това нещо.
Хората и телевизионните реклами ви внушават, че ключът към добър живот е по-добра работа, по-внушителна кола, по-красива жена или джакузи с надуваем басейн за децата. Светът постоянно ви набива в съзнанието, че пътят към по-хубавия живот е повече, повече и още повече купувайте повече, изкарвайте повече пари, чукайте повече, бъдете нещо повече. Непрекъснато ви бомбардират с призиви да ви пука за какво ли не. Да ви пука дали ще имате нов телевизор. Да ви пука за това да си прекарате по-добре ваканцията от колегите си. Да ви пука дали да си купите нова украса за предния двор. Да ви пука дали да се сдобиете с нов селфи стик. Защо? Според мен, защото да ви пука за повече неща, е полезно за бизнеса.
И докато в добрия бизнес няма нищо лошо, проблемът се състои в това, че да ви пука за твърде много неща, е лошо за доброто ви психическо състояние. Защото се пристрастявате към безсъдържателното и фалшивото, принуждавате се да посвещавате живота си на преследването на някакъв мираж за щастие и доволство. Ключът към добрия живот е да не ви пука за това да трупате още и още, а да ви пука за това да имате по-малко, да ви пука само за истинските, належащите и важните неща.
» Добави цитат