Животните
от Мария Донева
Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (3)
Слон в сърцето
Тази тромава, умна любов
като слон развълнуван
в сърцето ти
плахо пристъпва.
Тя те прави несръчен
и толкова плътно тежи,
че оставаш на място -
не можеш да мислиш за нищо.
Любовта ли е в теб,
или ти си във нея, щом вече,
нито виждаш,
ни чуваш?
Къде си? И кой си?
Какво ще остане от теб,
щом реши да си тръгне
този тих
и ефирен
и пламенен слон
от сърцето ти.
Тази тромава, умна любов
като слон развълнуван
в сърцето ти
плахо пристъпва.
Тя те прави несръчен
и толкова плътно тежи,
че оставаш на място -
не можеш да мислиш за нищо.
Любовта ли е в теб,
или ти си във нея, щом вече,
нито виждаш,
ни чуваш?
Къде си? И кой си?
Какво ще остане от теб,
щом реши да си тръгне
този тих
и ефирен
и пламенен слон
от сърцето ти.
Всеки си гледа болката,
с нея си другарува.
Всеки си знае колко
му струва да се преструва.
Колко напразно чака.
Колко излишно тича.
Всеки си има някой,
който не го обича.
с нея си другарува.
Всеки си знае колко
му струва да се преструва.
Колко напразно чака.
Колко излишно тича.
Всеки си има някой,
който не го обича.
В такива сутрини светът
е неуютен и враждебен.
Затрупва пътища снегът
и няма път от мен до тебе.
Сънлив и сив, безсилен, ням,
денят ми глозга къшей дребен.
Какво ли мога да ти дам,
щом нямам нищичко - без тебе.
из "Зима"
е неуютен и враждебен.
Затрупва пътища снегът
и няма път от мен до тебе.
Сънлив и сив, безсилен, ням,
денят ми глозга къшей дребен.
Какво ли мога да ти дам,
щом нямам нищичко - без тебе.
из "Зима"
» Добави коментар
Коментари (0)