Бежещим през годините

Пет години се галиха и щеха да се земат, ала бубайкото на Минка беше много урсуз чилек. Една вечер боевчето проводи момаре да му искат Минка. Добре, ама бубайко ѝ се вкиснал, изпъдил всички навънка, а момичето тъптал с цървулете. Тогава ѝ рекъл, че ще ѝ отреже главата на китюк, ама нема да я даде в друго село. Три недели Минка не можеше да се изправи.
Друг път бащата пак причека боевчето, ама не можа да го хване. Само му взе стобура, съсече го за дърва и го изгоря.
Боевчето спре да дохода. Какво стана с него, не можахме да се сетим.
От бално Минка се поболе, бузките ѝ увехнаха, очинките ѝ врипнаха навътре. Поболе се и не стана. Помина се по Гергьовден, когато всичко бе нацветило.
След нея набърже си отиде и майка ѝ. А бубайко ѝ полудя. Виеше като бесно куче самичек в къщата. А една утирка я запали. Пратиха го в лудница и се не върна.
Тъй става, галени га се не земат.

Както и да е. Параходан изсвири с буриищено и задени в морено. Вървим и денем, и нощем. В парахода - много люде. Жени, мъже, деца - всекакви. Едни се разходат, други се кикотят и драговат, трети пият в бирарията. Да речеш, че си в некакъв град. Имаше си и музика, най-малко тридесте души, и всички с шерени дрехи и с лъснати като слънце бурии. Големи веселби ставаха по парахода, ама йе само с капитанина седя, с него ям и пием. Хич се не разделяме. Приятели не, ами приятели и половина!

Параходищено чека. Ама голема работа ви казвам! Хич да не бе, хич да не бе - най-малко на петстотин метра се бе прострело. Пък на широко требва да го имаше колкото от тука до Пеюската кюприя. И на два ката. Горния кат е със стаи за спане, с кревате и всекакви леснини. В среде - бирария и место за разходки. Пък в най-долния кат хлевове* за добитък и мази за стока.
Отвориха една порта и натикахме воловене. Йе са покачих отгоре и капитанина ми вика:
— Мистер Стоене, ти ще си с мене.
Значи има ми уважение и иска да ида в негована стая. Там пък да видиш уредено! Бейска работа. Та че и билердо. Ще попитате какво е това билердо? Билердото е като големо корито, подпрено на една маса и покрито с червена чоха. Двамина застанат един срещу друг и с подшилени тояги кюткат* бели кокалени топчета, ала най-напред ги кезят* Кезят ги, кезят и видиш топчетата да се счеткат. С тая залъгалка само големи люде се занимават.

хлевове — обори
кюткаи — удрям
кезям — меря се
из "Как потъна „Итлънтик”"

Ала нещеш ли, оттам надолу пък като ни подбра един дъжд, лети на сижиме*. Станахме гола вода. То тогава немаше като сега найлонови завивки и какви ли не мушами.
Както и да е, отидохме в Стенимека в един хан. Ага влезахме, майка му стара — пет ли, шест ли души ли бехме — всички чучурим. Наполнихме стаяна с вода. Ти остави другото, ами беше ме страх да ни не изподят от хана. Ала ни не изподиха, бре!
сиджим - връв

из "На кирия без цървуле"