Преводът - лица и маски, кн. 2

Не мога да не спомена специално Невена Розева, която отдавна не е между живите. Тя умря като стара мома, съвсем сама, заобиколена само от книгите. Преживя живота си без радост, отдадена единствени на "великите", с които общуваше. Отиде си в мизерия, оставила в гардероба си само три копринени рокли и безброй речници. Ако има монаси на превода - та какво друго е това, ако не отшелничество, самозаточаване, - в посвещаването си на това дело тя би трябвало да е архиепископ. Превела е 40 000 страници.

Още като студентка проявих удивителна самонадеяност и започнах да превеждам пиеси за Театралната академия. Това бяха класически пиеси, изключително трудни. Откъде намерих кураж - очевидно от невежество.
Жени Божилова