Марин Големинов

Кой знае, казва той, може би там в изчисленията да са сбъркали. Не ми се вярва да съм на толкова години.

А пословичната му лаконичност и точност? С две изречения той е в състояние да сумира явление, а с една пословица да даде такава педагогическа препоръка, която струва много повече от страници теоретична литература...
Пламен Джуров, композитор

"Плачещи ниски флейти се стелят като сподавени вопли и ни въвеждат в света на лиричното. Сред пискливи звуци от духови инструменти, една виола, сама, като крехко цвете, връхлетяно от буря, изплаква самотата си. Това са кълновете на една по-богата душевност, годна да понесе и радостта, и страданието, и да се извиси философски... Един камбанен звън затваря кръга от видения и прозрения на онова велико чудо в изкуството, което се нарича творчество."
Големинов за Фрагменти за оркестър на Константин Илиев, есе в сп. "Българска музика" 1984 г.

"Фрагменти с внушителността на огромни каменни блокове, изсечени от скалната гръд на древна България. Една полетяла като стрела във висинето творческа мисъл, която от високо съзерцава земната твърд. Широки платна българска душевност, зародила се в отдалечени времена, неизтощими мелодически линии върху остинатни построения..."
Големинов за Фрагменти за оркестър на Константин Илиев, есе в сп. "Българска музика" 1984 г.