Убийството на Владимир Рилски

Приложната работа ме съсипа. За залък хляб съм боядисвал черни дъски в училището. И съм ги разчертавал. Писал съм фирми и букви. И декори съм рисувал.

Природата и жената са най-обаятелните неща за рисуване.

От Смолянската група на художниците е издаден съвсем кратък некролог, от който вее мраморна студенина: "Художникът Вл. Рилски почина. Поклон пред паметта му." Tолкоз. Дори не са изписали изцяло името му. Така скърбят колегите.

"Скъпи чичо Владо,
Ти остави сърцето и душата си в нашето училище, твоята мъдрост и доброта - споменът за тебе, не ще изтлее никога в сърцата ни.
Богатото творчество, което ни остави, ще ни напомня и говори в ежедневието за тебе - нашият любим ГОРСКИ ЦАР!"

Мълчанието около убийството и смъртта му са поразяващи.

Не зная кой изрече тия злокобни думи: "Художникът Владимир Рилски е убит!" Беше 21 май 1969 г.
Сковах се. Сърцето ми спря. Посегнах към телефона. Но друг глас изрече: "Не е убит, но е тежко ранен!" Как? Защо? Къде са го откарали. В Девинската болница? Защо там? Добре бил, ще оздравее.

Поръчахме. Докато чакахме поръчката, Владо изрече:
- А сега да ти кажа нещо, дето ще те слиса!
- Какво е то?
- Ами това, че от половин век рисувам Родопите, а още не съм виждал Черно море!
- Не може да бъде!
- Повярвай ми, братко мой! Не съм виждал Черно море! - Владо сведе глава и дълго се умълча - Всяко лято летувам в планината или някъде по селата - да рисувам. И профуча животът ми, аз ще легна в гроба, без да съм видял Черно море.

Нито аз, нито Владимир Рилски можехме да знаем, че това ще бъде последното му интервю. И последната му снимка. Публикувах го в окръжния вестник "Родопски устрем" на 20 март 1969 година. Публикувахме и три снимки: снимка на художника в ателието му сред гората, и две репродукции от "Згуровския конак" и "Слънце над Райково". Това бе последната му снимка и последните му публикувани думи.

Още не знаем точният брой на създадените от Владимир Рилски творби. Със сигурност може да се каже, че те са над 400 творби. Без да броим скиците и етюдите.
При убийството му в Широка лъка, по описа, бяха заварени близо 70 картини.

Описаните картини и недовършените, по описа, са предоставени на учителя Стоян Калфов. А у Дамян Касров, в частната му колекция, има 13 картини от Рилски.

- Името ми не иде от Рила планина. Не съм изследвал рода си, той от край време си е Рилски. Може би в далечни времена потеклото ми да е имало връзка с Рила и особено със Самоковската школа. Де да знам. Гордея се, че нося това име. Само като си помислиш: Иван Рилски, Рилският манастир, Владимир Рилски - нали звучат хубаво, родно и много чисто. Пък и това да си Рилски, а да рисуваш цял живот Родопите е също интересно и хубаво.

Манол Радичев говори с мек, широколъшки говор:
- С чичо Влади се запознах през 1951 година. Запознах се в Мугла, където бях учител.
... От 1961 станах директор на основното училище в с. Широка лъка. Училището имаше голям юбилей - 130 години от откриването си. И Рилски се яви "като от бога паднал". Той ни беше потребен. Заживя в читалището и рисуваше.
Не бива да крием - той изнемогваше за средства. Поръчките му осигуряваха препитание. Отначало ме коряха, че прахосвам пари за нищо, ала сега училището разполага със 70 платна от Владимир Рилски - живопис и графика. А това е неоценимо богатство.

- Рилски внасяше неповторим живец в училището ни. Ние живеехме възвишено чрез него - а той - сгряващо и импулсивно чрез нас. Всяка стая, коридор и стълбище оживяваше чрез неговите картини и портрети... Съъ сладкодумието, жестовете и най-вече омаята да рисува "истински неща" като вълшебник завладяваше учениците. Децата го търсеха, застояваха се в извънучебно време за дълго около него - имаше какво да научат от него. Бе човек с много богата култура и знания.

През 20-те години учител в Родопите е бил Иван Милев.

Възлез, луна, по южното небе
и начертай пътеката на тая вечер.
Така и този ден внезапно ще умре.

С главата си звездите стигам,
на планината съм опрял нозе.

Да срещнеш слънцето свободен - това е толкова много
С глава изправена в потоците от светлина...

Иди при хората с ръцете чисти. Потърси ги,
живота им, и спомена,, и любовта им - разгадай!

"Чисти ръце", Карл Сандбърг

Съглеждам албума "Владимир Рилски" от Лазар Марински - новобрачната е на първа корица. Рисунката десетилетия е стояла в Национална галерия в София. На фона на родопската природа, обърната в профил, Йорданка Рилска е свела лице над разгърната книга...
- Аз и Владо се венчахме в църквата в Чепеларе. Златю Бояджиев ни беше кум.

Очите му светулкаха.