Обратното на слънчогледа

... календар
разпнат между четири кабърчета
на стената (безразличен
към датите)

...
перде на прозореца
непрогледност и навън
и навътре (няма как
да надникнеш в око на слепец)

из "Инвентарна книга"

Дивите лебеди

дано ми се падне единайстата риза
недошитата с недовършения ръкав
та да ми остане поне едното крило

разбира се
едно крило не стига да полетиш но
и не позволява да забравиш небето

Апотеоз на меланхолията

ще стане рано ще потегне
полегналата настрани ограда
ще окоси тревата в двора ще полее
лехата със цветята ще избърше
праха върху перваза и ще седне
на дървената пейка пред вратата
заслушан в гърления глас на утрото

защото даже адът да гори със тъмните си пламъци
словата трябва да останат тихи

Ноктюрно

от ъгъла на улицата до дома ми крачките са точно двеста
шестдесет и седем - стъпалата до етажа
са тридесет и шест - прозорците върху отсрещната фасада
са осем ако не броим трите тавански
дърветата в алеята са двадесет и пет
камбаната на градския часовник бие два
минутите до сутринта са триста тридесет и четири

такъв е този свят във който
останах да живея след раздялата
любима

От Пясъчен хълм (1970-1974)

На безумното лято след блясъка
тихо гаснат слънца слънчогледови.
Лекомислени вчерашни праскови
сладки спомени крият във себе си.
И в дворовете стихва веселието.
Есен! - стенат тревите пресипнали.
Сякаш странни, далечни преселници
в нас са вече дори и душите ни.
От Пясъчен хълм (1970-1974)