Умерена облачност

Миграция

Детето на балкона е от село.
Ей, село - грачат му хлапетата,
владетели на двора асфалтиран.
Усмихва им се, уж да ги смили,
а сълзите размиват мармалада -
утеха е бурканът, вързан с ластик,
и той от село, и пуловера,
изплетен едро от деряща прежда.

Не слиза долу, страх го е -
присмяха му се как говори,
раздаде си играчките напразно -
набиха го сърцато в тъмното.
Мотае се сега в апартамента,
унесено бонбони дъвче,
говори на хладилника, на шкафа,
преравя ги през две минути...
И чак се стряска от дъха си -
все мисли, че го дебне някой.

През отпуската го заведоха
на гости в селото при баба.
какъв ни е порасъл - ахнаха
втрещените роднини и съседи.
Ей, бройлер - бягат братовчедите,
стените хукват даже.
И го забравят под черницата,
огромно, тромаво, смълчано...