За Щерн не оставаше друго, освен да се примири и да приеме, че оттук нататък всичко почти по магичен начин ще се удвои. Ще се удвоят къщите, приборите, книгите, леглата, празниците, рождените дни ще се празнуват по два пъти, както и Коледите, и Великден и всичко останало. Щом не може да е едно цяло, нека са две тогава. Няма да има нито оригинал, нито копие, всичко ще бъде в два екземпляра.
Сега знам защо времето се брои в лета, пишеше той на Миш. Само през лятото хората истински усещат, че са живи. През останалото време са се притаили, чакат и се надяват, без да са сигурни, че годината не е една и съща, а времето не е някаква измама, също като смъртта и разни други думи, които никой не е виждал, но за които всички говорят с пълна увереност.
Коментари (0)