Сол за живите

Път

Древната каручка се търкаля,
мачка свежата трева.
Без юзда е кроткото магаре.
Старецът - с наведена глава.

Старецът посока не избира.
Цял живот е учил мъдростта:
гдето и да тръгнеш - стигаш

портите на вечността.

Морски кончета

Природата със тях си е играла.
Създала ги е като на шега.
Дори не ги е свършила изцяло.
Забравила е за копита и юзда.

И кротки, беззащитни, тихо бродят
на табуни в синьото море.
Де да можеха на воля

да скитат земните коне...

Вечеря

На масата - гръбнак от риба.
Вода и хляб. И сол.
Щурецът тихичко засвирва
с цигулката под селския ми трон.

Разчупвам хляба. Тихо шепна
молитвата на моя род
за здраве, дъжд, за есен светла,
за честен хляб. И за живот.

Участ

Вечер броя звездите.
Нямам какво да правя.
Денем вървя по браздите -
падналите заравям.

Хвърлил ме тука Господ -
облак дано ме смаже.
Станах ужасен троскот!

Жилав. Брадясал. И важен.

Автопортрет с обувки

Надупчено небе... Вали. Вали. Вали.
По пътищата локви зеят.
Подметката ми въздух не държи.
И пръстите ми бели кърпи веят.

Орис

В юлски нощи младите кобили
раждат ангели със влажни ризи.
Ангели, обречени след три години
роби да останат, докато са живи.

Дива, страшна конска орисия!
Вечно на очите - два капака
скриват черната магия,

дала на света юздата.