Семейството на музиканта

Изведнъж Боян Пенев пита:
- На колко години е Андрей?
- На 35 - отговаря Веселин.
- Чудесно! - Боян Пенев се усмихва тънко и се умълчава. Всички го гледат с любопитство. Явно пак е намислил нещо.
- Ето какво ще направим - продължава той. - Ще му прибавим още 35 и ще празнуваме 70-годишнината от рождението му. Ще го чествуваме след една седмица, за именния му ден.
Идеята се приема с въодушевление.
- Вие, Багряна, напишете химн. Веселин ще му напише музика, а на честванетп ще му го изпеем всички.
- Чудесно! А после? - Всички са сигурни, че не е само това.
- С химна ще започне тържеството. А после ми трябва един художник.
- Иванчо Пенков - предлага Веселин приятля си.
С Иван Пенков участниците в тържеството стават шест. След това Боян Пенев разпитва Веселин и сестрите му какво са слушали от родителите си за детството на Андрей, за по-значителни случки и събития от живота му. С това подготовката на тържеството завършва.

Репетициите, шумни и весели, стават в дома на Боян Пенев, улица "Регентска" 4. Инициаторът на отпразнуването има нови хрумвания. С целия си заряд от остроумие Иван Пенков е попаднал на място и се намесва с нови предложения.
Горкият сериозен юбиляр!
Този ден след обед Андрей има часове в Музикалната академия. Привечер организационният комитет, т.е. участниците начело с инициатора на тържеството, влизат в квартирата на музиканта, украсяват кабинета с борови клонки и цветя, до рояла, дето е сцената, внасят маса за оратора.
Когато вечерта Андрей се завръща у дома, посрещнат церемониално от уредниците на празника, той трябва да прочете най-напред юбилейния афиш, окачен в малкия хол, и да се види 70-годишен старец с щръкнали по главата му редки коси - четвъртини и осмини ноти. После го завеждат в салона. Ако участниците на юбилея не са толкова зашеметени от веселост, те биха го съжалили. Той е смаян до безпомощност. Няма място за въпроси. Той е юбиляр. Ще има тържество в негова чест. Не му остава нищо друго, освен да се почини.
И сяда на първия ред.

Под палката на Веселин хорът изпява тържествения марш "Андрей Стоянов":
В този най-тържествен час
и за него, и за нас,
да изпеем с ясен глас:
"Да живей, живей Андрей!"

В градове и във села
гръмогласните гърла
прогласяват: "Да живей,
да живей, живей Андрей!"

В София и Цариград
и по целий божи свят
да се слави наший брат:
"Да живей, живей Андрей!

Единственият слушател е Андрей. Той се смее и ръкопляска.
Следва сказка за живота и дейността на юбиляра от Боян Пенев. Хористите, сега публика, стават от столовете при всяко споменаване името на Андрей. Непрестанното ставане и сядане предизвиква оживление и шум, но над всички се издига приятният теноров глас на сказчика, който с несмутима сериозност докладва за детските подвизи на юбиляра, подкрепвайки думите си с веществени доказателства: част от първото пиано, на което е свирил Андрей, списък на издадени и друг на неиздадени творби на Андрей, писмо, писано от 60-годишния Андрей... Андрей... Андрей... Ставане, сядане. Ставане, сядане...

На сцената излиза Багряна и произнася приветствие от името на учениците и преподавателите в Роберт колеж. Окончанието ейшън и специфичното произношение наподобяват английски език.
Дарина и Стоянка отправят към юбиляра трогателни приветствия с благодарност от сиропиталището в Шумен и дружество "Милосърдие" за ежегодните му дарения. Следват "Дарение от съотечествениците на Шопен" и "Дарение от родния град на Бетховен".
С фес на главата, преобразен с мустаци и брада, заети от Народния театър, отново се появява Боян Пенев и произнася приветствие, изпъстрено с колоритни думи, от името на турското малцинство в Шумен.
Приветствие от циганското малцинство в Шумен произнася Иван Пенков - жив, подвижен, с неспокоен поглед, къса думите и се почесва енергично по главата.
Публиката изнемогва от смях. Андрей си снема очилата и си бърше сълзите. Веселин се превива и се оплаква, че го хваща истерика. Момичетата тропат неудържимо.

След тържествената част Веселин и Иван Пенков донасят с файтон поръчаната вечеря от "Славянска беседа". Разбира се, има и вино, което се изпива в чест на юбиляра.
Юбилеят - няколко часа веселие, устроени от Боян Пенев - завършва. Този духовен аристократ, който в чужда или в не по угодата му среда потъва в обидно мълчание, в чието присъствие скромността се обезличава, а дързостта - потулва, в кръга на тия, които е приел за свои, е предан приятел, дава се цял и има време за всичко.
"Едва ли някога съм се смял толкова много, както тогава! - си спомня 40 години по-късно Андрей Стоянов.