Двамата братя

Веселин Стоянов пише своята "Празнична увертюра". Както "Бай Ганьо" тя става любима симфонична творба на диригенти, изпълнители, слушатели. Една богато инструментирана съвременна творба. При това действа спонтанно, завладява чувствата, възприема се без усилие и от обичкновения слушател. "...Преди две години имах случай да чуя от сцената на нашия тук Народен театър неговата изпълнявана вече в целия свят музикална творба "Празнична увертюра". Е, това беше наистина чудесно веселие - веселие в тонове, мелодии, дивна лудешки радостна музика, която те хвърля в делириум, в пиянство на духа! Слушаш и чувстваш как цялата българска душа, напук на вековните мъки, теглила и страдания се е разтворила, пламнала е, развихрила се е и не може да се спре... Слушах, гледах, радвах се, а на очите ми сълзи."
из писмото на свещеник Димитър Попвасилев от Шумен до Варненския митрополит Йосиф (1960)

Тук на пианото на ученичката си Андрей вижда стихотворение с почти детски почерк и се заинтересува от авторката му. На другия ден Ека представя на музиканта приятелката си Блага. Тъй става запознанството на четиринадесетгодишната Блага Димитрова с Андрей Стоянов, което скоро ще прерастне в преклонение на бъдещата поетеса към личността на музиканта и бащинската му обич и грижа към нея. Още на тази среща Андрей разбира, че Блага е твърде интелигентна за възрастта си и я насърчава да му изпрати някои от стихотворенията си.
Когато следната година семейството на Николай Димитров се премества в столицата, Блага отива при Андрей Стоянов с молба да я приеме за ученичка по пиано... Уроците по пиано на Блага показват, че тя има музикална дарба и навярно би успяла като музикантка, ако не бе вече късно. Тя започва с постановка на ръката и почти от "а, б". Но покрай урока по пиано тя научава още много други неща.
Научава, че поезията е също музика - и в нея има ритъм и мелодия, динамика и паузи и преди всичко хармония.

Понякога след урока тя оставя при учителя си с въпроси, които я интересуват, и слуша напътствията му. После без стеснение му носи новите си стихове и едновременно с музиката напредва и в поезията. Тъй учителят по пиано става първият учител по поезия на известната и вън от пределите на родината поетеса Блага Димитрова.
И каква радост е за младото момиче, когато Андрей Стоянов я завежда при Николай Лилиев! - Да упъти начеващата поетеса, да чуе неговите съвети. Но големият поест остава равнодушен и спестява насърчителните слова. Години по-късно, когато Лилиев чете стиховете на Блага Димитрова, смирено си признава: "Андрей по-правилно от мене е прозрял бъдещето."