Мила родино - Цветан Радославов Хаджиденков

Наред с уюта на собствения му дом и Воденицата най-любимо място в Свищов за Цветан Радославов е музеят "Алеко Константинов".

Пръв директор и фактически създател на музея е Стефан Стефанов, бивш учител с класическо образование:
"- Като се пенсионира, Цветан Радославов не се отделяше от музея... всеки ден беше при мен... От всичко се интересуваше... Голям човек!... Голямата класическа култура бе му дала всичко това, което той имаше... Големи приятели бяхме с него... Няма равен на него!... Друг като него... Знаеше отлично латински, гръцки, немски, английски, руски,,, какво ли нямаше у него?! Енциклопедист... "Аз искам да уча децата на народа!" - казваше той..."

"След петдесетгодишно отсъствие от родния си град - пише в спомените си Кица Хаджиденкова - гдето по това време е пребивавал само като гост, на 3.XII.1928 г. Цветан Радославов се прибира у дома на почивка..."
Старият Радославов-Хаджиденков дом е ремонтиран основно.

В тази рядка за времето, по свой вкус подредена домашна обстановка Цветан Радославов живя и работи през последните три години от живота си.

През 1930 г. проф. Асен Василиев е учител по рисуване в Трета софийска мъжка гимназия. Прави му впечатление, че между учителите споменът за Цветан Радославов е още много свеж и че гимназиалната библиотека носи неговото име. Както и в Габрово, и тук той се е погрижил за нейното обогатяване с нови книги... Узнава, че и след пенсионирането си Цветан Радославов е запазил жилището си на ул. "Ангел Кънчев" 3 и че тук продължава да работи върху свой научен труд; тук се намира и обемистата му частна библиотека, грижливо подредена в приземния етаж на жилището.

Оценил историческата стойност на последния дом, в който Цветан Радославов е живял в София и твори повече от 30 години, при строежа на сградата, в която сега се помещава Съюзът на българските писатели, проф. Асен Василиев положил неимоверни усилия за запазването ѝ от разрушаване. Поставена била и паметна плоча с името на Цветан Радославов.

Върти се...

Нека Витош се скрие
до върхарите в сняг...
Нека вятърът вие,
нека стене по мрак.
Нека тръгне мъглата,
срещу бистрия ден.
Нека мраз кръстопътен
да остане у мен...
Нека!
Ах, нека...
Какво че е тъй! Какво!
Замисли се...
Животът живот е - върти се!


Литературен фронт, бр. 29, 16 юли 1981, с. 6

Вуйчо Цветан не се отделяше и от пианото си. Проявяваше интерес и към класическата черковна музика...

Малко известна е голямата събирателска дейност на Цветан Радославов като археолог, етнограф, нумизмат...
И трите му сбирки - археологическа, етнографска и нумизматична - след скоропостижната му смърт сестра му Кица Хаджиденкова предава на музея "Алеко Константинов".
От кълтурното наследство на Цветан радославов най-популярни са художествените му табла, изложени в Свищовския градски музей. Според годините на завършването редът им е следният:
1. "С параход по Дунава" - 1992;
2. "На жътва" - 1900;
3. "Пейзаж с кошара" - 1902;
4. "Край село на реката" - 1902;
5. "Турчин пие кафе" - 1910;
6. "Привечер на бостана" - 1910;
7. "Патриарх Евтимий се прощава с паството си" - 1911.

Изобщо той беше човек народен, с душа, отдадена изцяло на народа. Упорито искаше да остане учител, и то в Трета софийска мъжка гимназия. "Тук, при народа да съм!" - подчертаваше той. И добавяше: "Тези деца така много ги обичам! Простички, но са с откровени, чисти души!".
И какъв ум имаше този човек! Знаеше така добре латинския език, че всякакъв текст можеше да преведе направо. А доколко скромен беше, се вижда и от този случай: правеха в гимназията табло с портрети на всички учители. Само той не пожела да даде своя снимка. "Аз, казва, не искам да се фотографирам, не обичам тези неща." В това табло не бе включен само неговият портрет.
Към така очертания духовен образ на Цветан Радославов колегат му Иван Хаджов добавя още една характерна черта: "Когато колеги от гимназията му подхвърляха да му устроят юбилей, най-енергично отказваше да бъде "герой" на "юбилейна комедия", както наричаше той склонноста към юбилеи, превърнала се в същинска епидемия...

като гимназист във Виена той е учил две години изобразително изкуство в Художествената академия и музика във Виенската консерватория.

Обществената и извънучилищната работа допада много на Цветан Радославов. Още с постъпването си в Априловската гимназия той се заема с поставянето в пълен ред и обогатяването с нови книги на училищната библиотека като става библиотекар. Организира ученически екскурзии, в които заедно с учениците си се възхищава от прелестите на балкана и заедно с тях пее своята 'Мила родина", но никога и никъде не дава да се разбере, че е автор на песента; участва като ръководител на всички училищни и градски забави, концерти, театрални представления.
"... Главен режисьор и душа на всичката тая дейност беше г. Цветан Радославов..."

От състтудентите на Цветан Радославов всички, включително и Пенчо Славейков, са с три до десетгодини по-млади. Но не на това се дължи неговото общо признание, а на солидното му познаване на немския език и европейската култура, на неговото класическо образование, на обширните му научни знания от Виена и Прага. Най-близкият му приятел от това време, проф. гаврил Казаров, отбелязва: "Ние, по-младите негови другари, питаехме дълбока почит и любов към своя другар, който оше тогава проявяваше обширната си ученост и всестранните си дарования. Безгранична беше неговата благост, неговата готовност да упътва по-младите и да ги подбужда към труд и наука. Всеки от нас в случай на нужда прибягваше до неговия съвет и никой път не сбъркваше, когато се вслушваше в неговите мъдри думи."

Пенчо Славейков и Цветан Радославов са удостоени с приемането им за членове на две от немските академични дружества: първият - в литературното, а вторият - в студенското философско дружество при университета.
През 1896-1897 г., когато е бил кандидат на философските науки, той (Цветан Радославов) е вече председател на дружеството. Тая длъжност той е изпълнявал два семестъра. Това, разбира се, е било голямо отличие за Радославов и за нашата академична младеж. Защото, да заеме някой председателското място в това дружество, трябва да владее немската философска мисъл и да прави впечатление със своите изключителни знания, с каквито Радославов действително разполагаше и поради които ние го наричахме "Майер" [навярно поради енциклопедичните му знания той е бил наричан с името на съставителя на немската енциклопедия - Майер].
... никой от неговите български другари-състуденти не е знаел, че той е бил председател (преди това секретар) на Философското дружество.

Цветан Радославов никога не позволи да го наричат или сам да се назовава или подписва където и да било с присъденото му докторско звание и пред никого не откри присъденото му второ научно звание "Магистър на изящните изкуства".

... той и в зрялата си възрастова и научна възмъжалост остава верен на своята забележителна скромност: не желае да се шуми около името му, да бъде предмет на обществен показ и внимание; той чувства органическа неприязън към всякакво парадиране и себеизтъкване.

Главно из средата на "Славянска беседа" Иван Шишманов "дири да открие за науката и изкуствата един работник повече, който мисли, че може да бъде полезен за тях". От ученолюбивата свищовска тройка пръв Алеко се включва в разностранната дейност на "Славянска беседа". В 1888 г. той е подпредседател на настоятелството...
Цветан Радославов е приет за член на "Славянска беседа" на 25.X.1899 г. Член на настоятелството през годините 1902, 1903 и 1904... той си остава горд артистичен дух, неизменен последовател на възрожденския идеализъм и патриотизъм, ревнив към своята независимост и самоуважение. Но той винаги е готов за помощ и съдействие в името на успеха на "Славянска беседа". Тя е за него втори дом. Тук се сближава схудожници като Мърквичка, Ярослав Вешин, Стефан Иванов, с музиканти и концертиращи артисти-изпълнители, с артисти от драмата и операта, с Александър Балабанов, завършил в Лайпциг класическа филология през 1903 г. И тук обаче, верен на себе си, той се нарежда в редицата на плеадата безименни "строители" и е радостен, когато успее да прибави, макар и една "тухла" в изграждащата се величава сграда на българската култура.

Прякото участие на Цветан Радославов в "Сълза и смях" започва от 24.VIII.1901 г. с назначаването му за член на Управителния комитет.

В новата сграда на Народния театър Цветан Радославов влиза "официално" едва след 23.I.1912 г., когато е назначен за рецензент на пиесите...

Цветан Радославов, Васил Мирчев, Добри Христов (и тримата учители в Трета софийска мъжка гимназия), Д. Попиванов, Ив. Вулпе и Н.Николаев се натоварват със специална заповед от 3.XI.1909 г. да изработят законопроект за Държавно музикално училище в София. Законопроектът е приет от Народното събрание и утвърден с указ през 1912 г.

... затова решава завинаги да посвети своя талант на учителската катедра, която той издига до равнището на университетската.

той и сега проявява, както във Виена, Прага и Лайпциг, всестранни интереси и в областта на археологията и етнографията, и в областта на философията и литературата.

Със своя благ и примирителен характер, с мъдрите си съвети, с общопризнатата му компетентност и авторитет той въздейства за сплотяването на оперните сили. Завърнал се от Лайпциг с висока музикална култура, запознат с опита на знаменити режисьори и диригенти, с майсторството на велики певци, Цветан Радославов наистина "жъдно" работи за по-бързо настигане и в музикално отношение на напредналите европейски нации. Преди всичко той започва усилена работа по превеждане на либрета на опери, които не слизат от сцените на големите европейски театри. Превежда последователно "Фауст", "Аида" и "Лоенгрин". От тях само "Аида" е отпечатана и посочена като преводен труд на Цветан Радославов в Алманах на Софийския университет от 1940 г.