Благодаря ти, ден!
от Мария Агликина
прочетох я,
чета я в момента,
планирам да я прочета,Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:
Цитати от книгата: (3)
Страх
Страхувам се от този равен ход
на настроения, на стъпки, на привички -
от тежките завеси с цвят на йод
и на машината от тракащите срички.
И сякаш всяка вечер е предписана
като рецепта за лекарство.
Не ме лекувайте! Така съм аз орисана:
да съм владетелка без царство.
Да бъда вятъра, заспал в тревите -
непокорен, с опърлени крила.
И - безнадеждно ехо по следите
на онова неказано: "Ела!"
Страхувам се от този равен ход
на настроения, на стъпки, на привички.
Ти казваш - ето истинския ти живот,
а аз си мисля - бъркаш като всички.
Страхувам се от този равен ход
на настроения, на стъпки, на привички -
от тежките завеси с цвят на йод
и на машината от тракащите срички.
И сякаш всяка вечер е предписана
като рецепта за лекарство.
Не ме лекувайте! Така съм аз орисана:
да съм владетелка без царство.
Да бъда вятъра, заспал в тревите -
непокорен, с опърлени крила.
И - безнадеждно ехо по следите
на онова неказано: "Ела!"
Страхувам се от този равен ход
на настроения, на стъпки, на привички.
Ти казваш - ето истинския ти живот,
а аз си мисля - бъркаш като всички.
Ала има такова обичане,
като есенно тичане
по треви позлатени,
дето стъпките са студени,
студени...
като есенно тичане
по треви позлатени,
дето стъпките са студени,
студени...
» Добави коментар
Коментари (0)