Ръжено кафе

за първи път забелязвам, че имна шосета, надюшечени с прахоляк, който кротува и чака едно стъпване, за да се надигне.

Примамило ме е селското безлюдие. Мразовита зима е. Снегът не е сняг, а пърхут върху поледица. Къщата е вкочанена - гредите ѝ попукват.
Всичко съм си приготвил от есента: сухи дръвца, малко борови подпалки, малко боринки и... моята печка-варачка забумтява. Устицата ѝ вади топло езиче - игривият пламък на буйното разпалване. По борината цвърти и се пържи смола. Мирише на селски тамян.

Навън е късна, окиснала есен. Дебел облак е забърсал звездите из небето, та ги е вчернил. И светлината на газената лампа върви от жълто на гнойно. Нейде в тъмното шумят големи води, под цървули цвърти кал.

Щурците са обърнали гласа на зима.