Вик от рая

След туй на места снегът взе да се прошарва. Вече миришеше на размразено. После зачерня сплавената от есента шума. При вятър клоните не пукаха, люлееха се гъвкаво. Най-сетне снегът се достопи. Трепнах една заран, като забелязах по небето бели забрадчици с разпуснати краища. До обяд напече. Небето се отдръпна в дълбока синева. Изсъхна и по сенките. По клоните изби странна на цвят резедаво-сива руменина. Тестяна корица с едва забележими пукнатини прошари рохкавата пръст. След два дни пъпките на люляка се свъртяха като охлювчета. И грейна неудържимо, нашироко, до най-тъмния ъгъл на вече опразнената плевня се разплиска светлина.

Селцето, свлякло се под канарите, е неугледно и бедно. Къщите, строени след войната, са безлични. В околностите няма никакви забележителности. Реката е пресъхнала. В полето дърветата отдавна са изсечени. Понякога не ми се вярва, че съм роден тук. Жал ми е. Какви красиви места има по света.
Ще ми се да покажа на жена ми, на Цецилия, нещо, което да я впечатли. Мислено залесявам голите хълмове, осоленото поле. Засипвам каменистите дерета, разсаждам, кастря и облагородявам селцето, за да стане то такова, каквото е в мечтите ми. Домъквам видяна нейде над Батак ливада, стари корубести върби от поречието на Марица, бистрооки пирински езерца, роженски смърчове и бели старопланински буки, тръсталаци от Сребърна и лавандулови поля от Гьопса, жеравненски къщи и тополови горички от брега на Дунав. Пришивам заливи, потоци, топли извори, буча кипариси, лимони и смокини, докато моя край не се превърне в такъв, какъвто заслужава, в райско кътче.

Обичам пролетните мъглици, миризмата на тор и зелено, рохкавата пръст, в която бос потъвам, йодния дъх на доматените стебла, нежносините цветчета на люцерната, пухкавата свила на мамулите, грапавите вържила на тиквите... Обичам да копая, да кося, да забивам с придъх брадвата в чворестия пън, да наблюдавам как крушовите листа загърбват вятъра с пепелявото си опако, как капките роса се оцеждат от лозата, как мрежата след дъжд като бродирана светлее, как се отразява в очите на овцата лилавото небе, как се мятат, като че го душат, пламъците край черното котле на огъня, как тежко се огъва изненаданото от бурята пране, как суховеят разширява пукнатините, зейнали като уста.