Цветя на злото

Щастливият мъртвец

В земята тлъста — тор, за охлюви прехрана —
една дълбока яма ще си изровя сам
и своя грохнал скелет ще разположа там,
в забрава да заспи — акула в океана.

Ни завещание! Ни гробница в замяна!
Вместо да чакам сълзи от този свят без срам,
аз всички гарвани приживе ще поканя —
със своя труп разложен разкошен пир ще дам.

О, червеи! Безухи, безоки господа,
при вас мъртвец пристига — щастлив, на свобода!
Без угризения елате в мен — от мрака! —

деца на всичко тленно, преяли мъдреци,
кажете ми: нима и тук тегло ме чака,
мен — тялото бездушно, мъртвец сред мъртъвци?

На едно червенокосо просякинче

...

Поглеждаш, просто ти се плаче,
към брошка само за петаче,
но как да ти я купя, как –
и аз бедняк!

Върви без накити с брилятни,
парфюми, перли, диаманти –
с едната бедна голота!
О, красота!

На едно червенокосо просякинче

Момиче бяло с рижа грива,
през роклята си парцалива
показваш свойта нищета
и красота.

За мен, поета с лоша слава,
и тялото ти с плът болнава,
с лунички и ръждив загар
си има чар.

Сабото ти противно трака,
но ти по-стройно си от всяка
принцеса в прикзките – с нов
блестящ пантоф.

О, вместо дрипите развени
да може царствени премени
на дълги гипли да трептят
над твойта плът

и вместо дупка на чорапа
към който стар развратник зяпа
да блесне, в злато засиял,
прикрит кинжал

и през разхлабените връзки
за нашта страст гърдите дръзки
да греят с бликащи лъчи –
като очи,

а щом посегне ухажорът,
ръцете да се молят, борят
и всчки волности с плесник
да стреснат в миг:

веднъж от някой влюбен пер ли
ще получаваш скъпи перли,
все със сонети от Бело –
не би било

възможно друго; стихоплети
край стълбата ще бдят, обзети
от страст да зърнат твоя ток –
блестящ, висок;

един ли паж, страстта усетул,
един Ронсар ли и владетел
око към твоят будоар
ще хвърля с жар!

Целувки, повече от лилии,
биха леглата им красили,
сам Валоа пред теб би спрял
като васал.

Уви, за няколко корички
ръка протягаш днес към всички;
започва пред Вефур денят –
на кръстопът...