Петмез

Карат ме да ям кисело мляко, обаче аз се противя. Не обичам да ми мажат хляба с масло. Искам да ям порязаница само с петмез. „Не може да ядеш само петмез – вика ми баба. – Трябва да хапнеш и малко манджа!” Разправят, че всичкият петмез, направен през есента, вече бил изяден, ама аз знам, че в избата има още буркани, пълни с гъст гроздов сок, който ухае на горена захар и на обелки от ябълки, дето ги хвърлят зиме върху нагрятата печка в кухнята „да се прочисти въздухът”, както казва дядо. Гостенките, на които лелите ми разказват за моите желания, не спират да се чудят: „Че какво пък толкоз намира в тоя петмез, как още не му е омръзнал?”. „Няма апетит”, обясняват загрижено лелите. „Ами давайте му сутрин чай от бял равнец, ама без захар – съветват злобните гостенки. – От-лич-но средство за подсилване на апетита.”