Земя за живеене

МИСЛИ В СИВО

Врабчетата...
Чирикат и нехаят
за онези простреляни птици,
дръзнали да политнат към слънцето.
С калта
и със мръсния сняг се сливат
и подскачат щастливо.
Потъмнели са клоните от врабчета.
На изчезване са орлите и птиците,
литнали по-високо от жицата.
А те
тъй невзрачни и мънички -
оцеляват.
И земята от тях
посивява.

БОЛОНКА

Кълбо от вълна неизпредена.
и две очи,
изпълнени със преданост.
Не е за вярване:
с какво доверие ме гледат
в това разбойническо време!
Кълбото дреме.
Но знам,
че е нащрек -
заради мене.