Слънчев сплит

А ръцете му - пипала на бръшлян,
увиват ме цялата.

ОТНОВО СТАРИ СМЕТКИ ЗА УРЕЖДАНЕ
И безнадеждно е,
когато примката е на врата
нахлузена
и чакаш кармата - дежурен инквизитор,
да ритне бурето
с илюзиите.
Не сте ли виждали душа обесена?
Люлее се
като отвес провесена,
между студените стени на самотата ми.
Пропукват старите пробойни
във надеждите.
През тях сълзите на деня
ще се изцеждат.
Виси душата на проклетото бесило,
а аз не вярвам. че е мъртва.
Хиляда пъти е била обесвана
и пак намирала е сила
да възкръсне.
Стоя и чакам.

ВЕЩИТЕ

Каква привързаност към тях!
А те след нас
ще служат и на друг,
с оная преданост,
с каквато са ни служили.
И проумяла -
подарявам, подарявам...
Привиквам с неизбежната раздяла.
С обидата, че ще ме надживеят.
Подарявам...
Навярно мислят, че съм щедра.
А аз мъстя
за бъдещото им предателство.

В душата ми са кандилото и цветята.
Даже виното за преливане.