В очакване на Годо

"Спал ли съм, докато другите са страдали? Спя ли сега? Утре, когато ще си мисля, че съм се събудил, какво ще кажа за този ден? Че заедно с моя приятел Естрагон, на това място, до тъмно съм чакал Годо? Че Поцо е дошъл заедно със своя носач и че е разговарял с нас? Без съмнение. Но какво вярно ще има във всичко това? Той няма да знае нищо. Ще разказва за ритниците, които е получил, и аз ще му дам морков. Майките ни, клекнали над гроба, трудно раждат. От дъното на ямата гробарят замислено поставя щипците си. Толкова ни е времето за стареене. Въздухът е пълен с нашите крясъци. Но навикът е голям заглушител И мен някой ме гледа и ми казва: той спи, той не знае, нека спи. Не мога да продължа. За какво говорех?"

(ВЛАДИМИР)

"Майките ни, клекнали над отворените гробове, трудно раждат.Толкова ни е времето за живеене."