Георги Парцалев : Хамлет от град Левски

Много млад играх възрастни герои, в нашия театър нямаше подходящи актьори за тези роли. Стоянка играеше бабите, аз играех дядовците, затова сега ни мислят, че сме на по 120 години...

По онова време се имах за грозен, аз после се разхубавих. Исках да следвам театрално изкуство, но нашите бяха категорично против. И аз също мислех, че нямам достатъчно данни, нямаше и кой да ме насочи и затова кандидатствах право, зъболекарство и медицина. Приеха ме и в трите, бях отличен ученик и останах да уча медицина. Учих медицина няколко години, но тук, в София, започнах да не излизам от театрите. Старото желание се разпали у мен.
Георги Парцалев пред сп. Отечество, бр. 188, 9 август 1983 г.

Има два вида красота - духовна и телесна.
Духовната се проявява в ума, приличието, щедростта и доброто възпитание. А всички тези качества могат да красят и грозния човек. Когато погледът се спре на тази красота, а не на телесната, се поражда силна и трайна любов. Напълно ми е ясно, Санчо, че не съм красавец, но напълно ти е ясно, че не съм и някакъв изрод. За един почтен мъж достатъчно е да не е чудовище, за да бъде силно обичан. Разбира се, ако притежава душевните качества, които ти изброих.
Любимият пасаж на Георги Парцалев от "Дон Кихот" на Сервантес

Парцалев: В живота и на сцената най-важни са паузите. Понякога трудно ги уцелвам, защото съм припрян човек. С годините откривам колко са важни. Паузите са като издишания дим от бавната цигара. Времето, отредено само за мен...

Сърчаджиев събрал трупата в антракта и разказал финала - положителните герои се въздигат, а отрицателните потъват в оркестрината. И така, най-важната част от представлението се изиграла на прима виста. Всеотдайният Парцалев, макар и с малка роля, се хвърлил самоотвержено в кошарата на оркестъра. След него скочила Стоянка Мутафова и другите отрицателни герои.

За първа пиеса била избрана "Баня" на Маяковски. Ролите в нея са много, но повечето малки. Как да се удържи егото на толкова талантливи артисти, зарязали театри из цялата страна, за да блеснат на софийска сцена!
На Парцалев е отредена епизодична роля на бюрократа Оптимистенко, секретар на главния герой Победоносов.
Въпреки незначителната си поява в спектакъла Георги положил огромни усилия да направи интересен и запомнящ се образ. Прекарвал дълги часове в Народна библиотека, за да изчете всичко за Маяковски. Там се запозна със студентка по руска литература от Силистра на име Анастасия, с която изживели романтична любов.