Керван за гарвани

Спира с лице към течението. Затваря очи. През клепките му
преминава изгряващото слънце.
Пуска хартиената лодка и казва:
проснат по средата на пътя,
с глава, обърната към Ориента,
чакам кервана на лудите.
2
Из „Аз съм дете на този век“ на Абдул Латиф ал–Лааби.

Поема дълбоко дъх и потапя главата си в Дунава.

Вижте в какво ни превърнаха! Тази работа няма да продължи
още дълго! Проклети да са! Светът е толкова голям, а ние само си
бъркаме в очите за красотата му! За красотата ни!
А тази държава... Тази държава сякаш е в очакване на Годо. И

всичко е много тъжно. Сякаш живеем в паралелни държави. Разпи-
лени сме на хиляди парчета. Като перли на една и съща огърлица,

които биват подредени само когато и както е нужно. Всеки си чака
под своето дърво. Тъжно е.

Той бе напуснал пределите на тялото си. Намираше се в пълна

безтегловност. В бездна без посоки. Рееше се свободно върху огро-
мни червени воали, които се вливаха като реки една в друга. Реки

без бряг, без начало и без край. Беше красиво. Безметежно и унесе-
но. Всичко бе възможно, но нямаше нужда от нищо.