Добрите ветрове

По припеците тя се разрида -
пред вече неизбежната разлъка,
от снеговете мътната вода
отнася нейната последна мъка.

Наяве оголяла в утринта,
закътва се тук-там със бели дрипи
и струва ти се, че от жалост тя
едва се сдържа, за да не изхлипа.

Отчаяно в закътани места,
на сенчести долове и усои
убежище за малко дири тя,
но те не я посрещат като своя...

из "Последна нощ на зимата"

***

Ветровете с въздушни тръби тръбят,
че дошъл е на зимата краят,
и от покриви бързо топи се снегът,
и капчуци от радост ридаят...

из "Изридал бих от радост и аз"

***

В часа, когато вече се здрачава
и лампите започвар да цъфтят,
в покоите на светлата забрава
отива си невидимо денят...

из "В часа, когато вече се здрачава"