Празникът на черешите

Червено утро на петлите

Тук=там във тъмното избухват
червени пламъци - петли.
и мраковете сякаш рухват.
Разсъмването шумоли.

С червени гласове петлите
като захласнати тръбят.
Накъсват се здрачевините
и вече ражда се денят.

Червена бодрост на петлите!
Стрелба от мъжки гласове!
Ракети ли навред излитаt?
И пламъци, и екове?

С червени взривове петлите
подпалват синята зора.
Красиво буйство на открито
в развиделените недра!...

Приижда утрото покрай реката,
по двата бряга младите върби
доволни се оглеждат във водата:
красиви са - разбират може би.

Отрупани с реса, в зелена свила,
тук-там едва побира ги брегът,
като за прием са се пременили,
нетърпеливо в утрото стоят.

Коса - до кръста, тежко разпиляна,
накъдрена от слънце и пчели,
с раzкошната си празнична премяна
и те суетни са като че ли.

Готови сякаш да посрещнат гости,
застанали са на самия бряг.
И не случайно може би по моста
задава се безгрижен момчурляк.

Защото му е радостно, свирука,
безгрижен е, защото е момче,
приумицата го доведе тука.
Къде ли тя не води и влече!

И камъните даже
са грейнали сега,
какво пък да се каже
за буйната река?

... С дантелите от пяна,
задъхана от смях,
почти като пияна
лудува между тях.

из "Дошла от планината"

От шарки шумата е разцъфтяла,
по всичките листа като че ли
полепнали са огнени пчели -
за слънце и за мед полакомяли.

Когато есен позлати гората,
по навик се изпитва и тъга,
а може би дърветата така
си спомнят за отминалото лято.

Към края на април по нас така е:
встрани, покрай тревясалия път,
череши в бяла празнична омая
облечени в градините стоят.

Във бялото си тайнство мълчаливи
са като омагьосани сега,
във своя празмик, толкова красиви -
изглеждат недействителни така.

Това са стройни силуети
във синята дрезгавина,
предпролет, вечер и дървета
облечени във тишина.

Спокойно са се извисили -
личи във здрача всеки клон -
като изписани с мастило
на синия вечерен фон.

И всички върхове на планините
в безкрая на небесния простор
изглеждат, като че са на събор
и той е мълчалив като звездите.

Доволен съм, че доста насъбрах
оттук-оттам поуки и познания,
и честно казвам си наум за тях:
"Полезни, малки разочарования."

Пламти задъханото лято,
обзети от могъщ копнеж,
жадуват и дъхтят полята,
денят е ясен и горещ.

В зелените недра на юни
връхлитат облаци и хлад,
дъждът с небесни живи струни
възпява свойта благодат.

из "Летен дъжд"

Обикнах планините като нещо
огромно, величаво и добро
и знарх - от небето ги делеше
чертата на въздушното сребро.