Вечерна графика

Ластовичи събор

Вече ластовичките се събират,
всяка есен, сутрин става така:
телеграфните жици са в черно бродирани,
а това не прилича ли на тъга?

...
Колко пъти в такива ясни есени
наблюдавал съм тоя техен събор
и ония паяжини - понесени
повлекливо във есенния простор.

Те отлитат късното лято да дирят,
но от тях остава нещо във мен
и от тия във черно избродирани
телеграфни жици във тоя ден.

Разсъмване

Разсъмва се, безшумно по стъклата
се стича ранната виделина,
коприненият хлад от дървесата
и синята небесна ведрина...

Вечерна графика

На вечерта въздушното сребро
се стича между голите дървета -
графични, неподвижни силуети,
изписани с невидимо перо.

Една предпролетна далечина
и графика на булеварди в здрача!
И някой тук и там невидим крачи,
загърнал се във своя тишина.

Въздушното сребро на вечерта
се стича между голите дървета -
графични, неподвижни силуети,
които тя във здрача очерта.