Януари

Ами, ще я ревнувам! Ще ѝ режа главата и хич няма да я ревнувам!

Хубава жена, вместо да я обходи отвесно и водоравно като кръстословица, той вади нож да я коли!

Вървиш из полето, газиш сняг до пояс, влезеш в гората, гората цялата в сняг, и тя до гърди потънала като тебе. Чисто и светло навсякъде. Фазан преминал, турил кръстачки в снега, яребици разровили да търсят зелено жито, пиле повървяло малко и изведнъж изчезнало, значи хвръкнало е. Заек поиграл да се стопли, тук кривнал, там кривнал, повъртял се на колело и го виждаш как изведнъж е драснал. Чудиш се защо е драснал, но като минеш още няколко крачки, отбелязваш, че лисица се е примъкнала и го е шпионирала. В гората винаги някой някого шпионира. Вълци преминали по-натам като сватбари, широка пъртина оставили. Ако човек има очи и чете, всичко може да се разчете зиме, щото по снега всичко записано ...

Торлак: Много обичам зиме кога ни затрупат вълчите преспи, да си имам брашно вкъщи, да съм заклал свинята и едно буре вино да дреме в мазето.
Всички: Ееее, кой не обича това!
Торлак: И да си седя в стаята, да гледам как навън вали сняг или вие виелица, печката бумти, в долапа на печката цвърчи свинско. От едната страна свинското, от другата страна жената, от третата страна бялото котле с вино. Към кое ти кеф, към това можеш да посегнеш.
Лазар: А към кое посягаш?
Торлак: Посягам към свинското и към виното, а жената си я имам за спокойствие и резерва.