Вода за цветята

О, ходя всяка година в Марсилия, в заливчето Сормиу.

Ала животът ще е много тъжен, ако трябва да правим само това, което влиза в задълженията ни.

Скъпи приятели, когато умра, засадете върба до гроба ми. Харесвам бледата ѝ зеленина и плачещите ѝ клони, които ще хвърлят рехава сянка върху земята, където почивам.

Неизречените думи крещят дълбоко в нас.

Никога няма забравя онези провинциални градчета, които се превръщаха в столици, щом тръгнеше по тротоарите им. Ръцете ти в джобовете, парфюмът ти, кожата ти, шалчетата ти, моята родина.

Родителите му никога не бяха сменяли ключалката. Защо да го правят? Кой, по дяволите, би искал да влезе там и да се натъкне на баща му, потънал в молитвите си, а майка му - в негодувание? Два корнишона в буркан с оцет.