Хагабула

Кондор се спуска над океана. Едва докосва водата - проглада, благодат. Всичко свети - крилата и небето, вълните, лумнали в пламъци. Бяло платно блести в синевата. У дома ленен чаршаф повтаря същия рефрен, подухван от вятъра. Две тихи ръце, аромат на сапун и пролет. И конецът на времето - в дланта на дете. Изгряват земята, небето, дъждът, всяко стръкче трева. Божурът се разтваря за слънцето. Лъхва повей, потреперва игликата, пчела каца в синия цвят. Капка роса се таи в листото на ореха. Дете сънува пеперуди, озарени от мълния. Някой бяга. Следобедът спуска жалузи над житата, става късно. Жена плаче, окъпана в луна. Звезди огравят висините, светулки рисуват нощта. Лятото е майка и светът няма край.