Едно сомбреро падна от небето

После чудовището Хоклайн се стече като обърнат водопад нагоре по стълбите.

Пътуването от Сан Франциско до Хавайските острови беше най-отвратителното изпитание в живота на Гриър и Камерън, по-отвратително дори от онова, когато простреляха десет пъти помощник-шерифа на Айдахоу, а той все не умираше, та най-после Гриър се видя в чудо и каза на помощник-шерифа: "Моля ви, умрете, защото не ни се иска да стреляме повече във вас." А помощник-шерифът му отвърна: "Окей, ще умра, само не стреляйте повече в мен." - "Няма да стреляме повече във вас" - обеща му Камерън. "Окей, мъртъв съм" - и умря.
из"Чудовището Хоклайн"

- Дали не полудявам?
Все едно, че патица се питаше защо лети на юг всяка есен или камила забелязваше внезапно,, че има гърбица.

Любовта е разновидност на лудостта.

За жалост на света има предостатъчно мъка да напои Сахара.

Когато откопча шнолата, косата ѝ плисна назад като непрогледна нощ и удави в мрак врата ѝ.

Той я погледна в очите. Те бяха тесни черни вселени, изпълнени с приближаваща мекота.

Усмивката ѝ беше тъй неуловима, че пред нея Мона Лиза приличаше на разбъбрил се палячо.

Погледна към телефона.
Тя беше само на седем цифри далеч от него.