Навярно вечно

Тогава

Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам-сбогом с котката
и ще изляза да те търся.
А пътя бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се ръкувам-здрасти с котката.
А цялото небе до тебе
било разхвърляно на облаци -
и ще се върна за палтото,
ще се ръкувам-здрасти с котката.

Но думите ще съм забравил,
които трябва да ти кажа,
а те не чакат зад вратата,
не ги протяга окачалката.
Тогава
ще
си
махна
шапката
и
котката
ще
сложа
е
нея.

бе близко,
сякаш в кладенец, но топло,
пердето трепкаше като в гора.
С прозявка
бръмбарчето се събуди
и тръгна по най-пъстрото парцалче.

из "Веднъж"

Камбана
Да се намери нещо -
да я спре;

да се протегне нещо -
да я блъсне...