Сълза назад

до поискване

Като куче, без спомен за ласка човешка,
изръмжава насреща ми свят непонятен.
Преминава денят костелив - на прибежки.
Като зъб едно слънце на клона се клати.
А човешкият стройно разхвърлян мравуняк
хвърля звуци метални и шумове тъпи.
Искам децата ви да са целунати.
И да знаят, че са ви скъпи.

ДЕЦАТА ЗНАЯТ

Рязко сиво, мъгливо и мокро.
Няма къде усмивка да хвърлиш.
Димът свива гнезда по южните покриви –
прави човеци от вдишани въглени.
Човеците знаят, че огънят е приятел отдавна
и че заветна единствено е правотата.
А децата обичат през локвите да минават:
спомен от ходене по водата.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Има нужда от всичко на този свят.
Даже от моите думи изтрити.
Има нужда от зима, за да заспят
семената, които ще ни заситят.
Има нужда от страх, който да победим.
Има нужда от жило – да капне медът върху хляба.
От обида – да можем да си простим.
Има нужда от всичко, което забравям, че трябва.
Има нужда от буря – за да извие дъга
своято скоба, която усмивка рисува.
Има нужда от белег зашита тъга,
за да може човек да се излекува.
Има нужда от мрак за добра светлина.
От непразнична проза – за стихотворение.
От умора тежаща, за да дойде съня.
И от Юда. За възкресение.