Новолуние

"Преди да се появиш ти, Бела, животът ми беше като безлунна нощ. Много тъмна, но ... на небето все пак имаше звезди - точки светлина и разум... И тогава ти пресече небосклона ми като метеор, изведнъж всичко се подпали; имаше живот, имаше красота. Когато си отиде, когато метеорът падна зад хоризонта, всичко отново стана черно. Нищо не се беше променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Вече не виждах звездите. И вече нищо нямаше значение..."

Джаспър беше първият, когото видях — той като че ли изобщо не ме видя. Имаше очи само за Алис. Тя изтича бързо до него — те не се прегърнаха така, както останалите двойки, които се срещаха там. Само се гледаха един друг в лицето и някак си този момент бе толкова интимен, че все още изпитвах нуждата да погледна настрани.

"Щом обичаш някого, не можеш да разсъждаваш логично върху поведението му."

"Едно от малкото неща, в които бях убедена - което знаех с всичките си вътрешности, с косите си, с всичко, от главата до петите, знаех го дълбоко в празния си гръден кош - бе, че любовта дава сила на другия да те прекуърши."

Колкото и да се стараех да не мисля за него,не се опитвах да го забравя.Късно нощем,когато изтощението от безсънието подронваше защитните ми сили,се тревожех,че всичко ми се изплъзва,че съзнанието ми действително е като сито и някой ден няма да си спомням точния оттенък на очите му,усещането на хладната му кожа,тембъра на гласа му.Не можех да мисля за тях,но трябваше да ги запомня.
Защото трябваше да вярвам в едно нещо,за да мога да живея-трябваше да знам,че той съществува.Само това.Всичко останало можех да понеса.Стига той да съществува.