Крайбрежие

"Пясъкът ни омагьосваше. Сега гледахме на него по друг начин - не като златен прах, а като останка от вековете: кости, черупки, микроскопични частици фосилна материя, стъклен прах, разтрошен камък, отломки от отдавна отминали времена. В пясъка имаше хора: любовници, деца, предатели, герои. Имаше керемиди от отдавна рухнали къщи. Имаше воини и рибари, нацистки самолети, строшени глинени съдове и разбити късчета божества. Имаше бунт, имаше и поражение. Имаше всичко и всичко там се беше сляло ведно.

Сега го виждахме: виждахме колко безполезно е било всичко - войната ни с приливите, враждата с усиниерците. Виждахме в какво ще се превърне."

"- Ти не съществуваш, за да оправдаваш очакванията на Дебелия Жан или на когото и да било другиго. Ако той не вижда, че това, което има, струва хиляди пъти повече от някаква фантазия... - той млъкна и сви рамене. - Нямаш какво да доказваш. - добави необичайно рязко - За него е късмет, че те има."