Къпиново вино

"Не е важно как изглеждат нещата. Важно е какво има вътре. В сърцето."

"Винаги може да се направи нещо момче"

"Понякога става съвсем случайно. След години очакване - на благоприятно разположение на планетите, случайна среща, внезапен изблик на вдъхновение - от време на време подходящите обстоятелства възникват спонтанно и съгласувано, небрежно, без много шум, без предупреждение. Джей смята, че това е съдба. Джо го наричаше магия. Понякога е обикновена химична реакция, нещо във въздуха, неволно действие, което внася неочаквана, неизбежна промяна в дълго съществувалия ред. Лаическа алхимия, така го наричаше Джо. Магията на ежедневните неща."

"Ако пътуваш достатъчно и си отворен за нови неща, може да научиш много."

Ако искаш нещо достатъчно силно, накрая винаги го получаваш.

"Ако често слагаш ръката си в гнездото на оси, те ще те ужилят - бе казал Джо. - И магията няма да ги спре. Понякога трябва да помогнеш на магията, момче. Да й дадеш нещо, което да използва...подходящи условия, за да може магията да подейства."

"Когато отпътуваш достатъчно надалеч, казваше Джо, правилата вече не важат."

"Виното говори. Всички го знаят. Огледайте се наоколо. Попитайте оракула на ъгъла на улицата; неканения гост на сватбеното тържество; блажения безумец. То говори. Говори като вентрилок. Има милион гласове. Развързва езика, извежда на бял свят тайни, които никога не сте искали да споделите, тайни, които дори не сте знаели. То крещи, декламира, шепне. Разказва за велики дела, блестящи планове, трагични любовни истории и ужасяващи предателства. Пищи от смях. Тихо се подсммихва под мустак. Плаче пред собственото си отражение. Връща ни към отдавна отминали лета и най-грижливо забравени спомени. Всяка бутилка носи полъха на други времена, други места, всяко едно - от най-простото "Либфраумилх" до високомерното "Вьов Клико" от 1945 година - малко чудо. Всекидневна магия, както го наричаше Джо. Трансформиране на основна материя в свят от мечти. Лаическа алхимия."