Книга Апокрифи

Аз мисля, Йосифе, че всички страни са добри; но светът трябва да бъде страшно широк, та всички да се вместят в него една до друга и една след друга. Ако някой рече да постави Арабия на мястото на Понта, това, естествено, не би било правилно. Същото е с истините. Би трябвало да се създаде един крайно голям, пространен и свободен свят, за да могат да се вместят в него всички съществуващи истини. И аз мисля, Йосифе, че той е такъв. Когато се изкачиш на много висока планина, виждаш, че предметите се сливат и някак си преминават в една равнина. От известна височина и истините се сливат. Човек, разбира се, не живее и не може да живее на висок връх; за него е достатъчно да вижда своя дом, своята нива, и едното, и другото пълни с истини и предмети; там е мястото, на което той тежи и най-добре може да работи. Но от време на време той може да отправи взор към планината или към небето и да си каже, че гледани оттам, неговите истини и предмети съществуват наистина и че нищо от тях ни най-малко не се е загубило, но че в същото време те се сливат с нещо далече по-свободно, което вече не е негова собственост.

Да сраснеш с тази широка гледка и при това да работиш на малката си нивица, това, Йосифе, е нещо почти като религиозен ритуал.

- Няма МОЯ истина - каза Йосиф Ариматейски. - Съществува единствена истина за всички.
- И коя е тя?
- Тази, в която вярвам.
- Ето на - бавно продължи Пилат. - Все пак това е ТВОЯТА истина. Вие сте като малките деца, които вярват, че целият свят се свършва с хоризонта и че зад него няма нищо повече. Светът е голям, Йосифе, и в него има място за много неща. Аз мисля, че и в действителността има място за много истини.

Тоя човек говореше за истината. Какво е истината? Вие сте странен народ, който много приказва. Гъмжите от фарисеи, пророци, спасители и други сектанти. Всеки от вас, който открие някаква истина, забранява всички останали истини. Все едно столарят, който направи нов стол, да забрани да се сяда на другите столове, направени от не знам кого си преди него. Като че ли с това, че е бил направен нов стол, всички стари столове са били унищожени. В края на краищата възможно е новият стол да е по-добър, по-хубав и по-удобен от останалите; но защо, дявол да го вземе, умореният човек да не може да седне на който и да било мизерен, прояден от червоточина или каменен стол? Уморен и съсипан, той се нуждае от почивка; а вие просто насила го смъквате от седалката, на която се е отпуснал, за да се премести на вашата. Не мога да ви разбера, Йосифе.

Изкачи се на покрива на своя дом и погледни Хакелдамовото поле: омраза отляво, омраза отдясно и между тях — онзи, който, както разправят, с любов и разум искал да помири двете страни. А освен това ще видиш и маса зяпачи, които обядват през това време, донесли са и храна със себе си.

- Аха - рече Пилат. - Значи вие разпъвате на кръст всеки, който се заеме да извърши нещо свястно.
- Кажи-речи - каза Наум. - Но работата не е толкова проста. Понякога ти се струва, че хората се впускат в борбата повече от омраза към другите, отколкото от желание да осъществят оная свястна идея, която проповядват. Хората биват разпъвани заради нещо красиво и велико.

А след като видиш, че грамовете и теглилките са в ред, ще претеглиш още веднаж месото и веднага ще разбереш кой е прав, месарят ли, или жена ти. Интересно, Филагоре, - хората проявяват повече ум, когато става въпрос за парчето месо, което са купили, отколкото когато става въпрос за обществените работи. Виновен ли е Никомах, или е невинен? Това ще проличи на теглилката, ако теглилката е в ред. Но ако искаш добре да претеглиш, не бива да духаш в блюдото на везните, та да се наклонят на едната или на другата страна. Защо твърдите, че служителите, които водят следствието по делото на Никомах, са мошеници или не знам там какви?
- Никой не е казвал такова нещо, Евпаторе?
- Помислих, че не им вярвате; но ако нямате основания за недоверие, защо, по дяволите, им духате във везните? Това трябва да е или за това, че не сте заинтересувани да излезе наяве истината, или пък че това е подходящ случай за вас да се разделите на две страни и да се карате. Махайте се, по дяволите, всички вие, Филагоре: аз не зная дали Никомах е виновен, но всички вие решително сте виновни в това, че ви се иска да нарушите правото.