Маминото детенце

"Трендафилът живее малко, но неговият майски живот има повече сладки минути, нежели многолетното съществование на върбата."

"Ах ти, моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко? ... Който те е пил веднъж, той никога не може да те заборави, а който те попива честичко, той оставя в българската история по няколко извънредно важни психологически революции. И аз съм те пил някога си, и аз съм се наслаждавал на твоя аромат, и аз съм имал удоволствие да изпитвам твоята приятност... Ох, вярваш ли, и до тая минута помня твоите животворящи сили и твоето нравствено и физическо значение. Когато те пият смъртните богове, то усещат такава забележителна приятност, каквато не усеща даже и онзи, когото гладят вечер преди да заспи по петите, нито пък онзи, комуто Господ Бог е помогнал да получи наследство от непредвидена страна. А каква е твоята бистрота, каква е твоята белота! Сребро, блилянт, сълза, капка от роса, хрустал, който виси в черкова на полилеите... Вземете билюрова чаша, измийте я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледнете в нея с дясното... Охо-хо-хо, сълза да я вземе дявол!"