Възможност за остров

Нежна, гладка, естествена
и за мен неизбежна -
нямаш нищо божествено
ти животно от нежност!

Щастието не е възможен хоризонт. Светът ме предаде. Тялото ми принадлежи за кратък отрязък от време;никога няма да постигна набелязаната цел. Бъдещето е пустота;бъдещето е планина. В сънищата ми се появяват призраци на чувства. Бях,вече не съм. Животът е реален.

От момента,когато тя ме погледна,вече не можеше да става дума за свободна воля,вече бяхме в сферата на зависимостта.Седнах на пейката срещу нея донякъде със същото усещане,което изпитах преди години,когато ме подложиха на пълна упойка:чувството за леко доброволно излизане от живота,интуицията,че в крайна сметка смъртта е нещо много просто.

През първата част от живота си даваме сметка за щастието едва след като го загубим.
През втората възраст в момента на щастието вече знаем, че в края на краищата ще го загубим.
През третата възраст - тази на истинската старост - предчувствието, че ще загубим щастието, не ни позволява дори да го изживеем.