Квартеронката

Квартеронка — потомка на майка мулатка и бял баща; често пъти квартеронката е бяла като баща си, но въпреки това — осъдена да носи тежката участ на майката-робиня. Много от новоорлеанските квартеронки са най-красивите жени в града. В това отношение те са прочути не по-малко от креолските дами, които напълно справедливо се славят с най-голяма красота.

Две или три поколения назад то е било германско лице, но американският климат — политически, искам да кажа — беше смекчил грубите бръчки, издълбани от вековния европейски деспотизъм, и беше почти възстановил първоначалното благородство на неговите черти.

Не ще отрека, че наред с благородните ми подтици имаше и малко френска галантност. Ако мадмоазел Безансон не беше млада и хубава, а стара и грозна, мисля… тоест… боя се… че щеше да се наложи Антоан да я спасява със своя сал от столове! Обаче решението ми беше взето и нямаше време да размишлявам върху моите подбуди.

Не ми беше никаква, а при това стоеше много по-високо от мене. Почти не смеех да я погледна. Тя ми се струваше някакво висше същество и аз я поглеждах крадешком, както бих гледал хубавица в черква. Ах! Нямаше нищо между нас. След един час щеше да се стъмни, а тя щеше да напусне кораба през нощта и никога вече нямаше да я видя. Разбира се, ще мисля за нея час-два, а може би и цял ден — колкото по-дълго седя сега като глупак да й се любувам, толкова по-дълго ще мисля за нея. Аз плетях мрежа сам за себе си — малка мъка, която щеше да ме терзае известно време, след като тя си отидеше.

Какво изражение на безгрижие! — мислех си аз. — Тази жена не е влюбена!

Много приятни мисли се предават без думи. Езикът често води до разочарования. Зная случаи, когато той е развалял много хубави любовни планове, възникнали в мълчание, почти узрели за изпълнение.

Честна дума, аз поддържам, че робията на луизианския чернокож не е тъй унизителна, както игото на белия плебей в Англия. Бедният къдрокос илот е жертва на завоевание и може да претендира, че стои в почетните редици на военнопленниците. Той не е пожелал собственото си робуване, докато ти, бакалино, месарю и хлебарю… да, и ти, прекрасен мой градски търговецо, който се ласкаеш от мисълта, че си свободен гражданин — вие доброволно сте станали роби; вие сте верни на политическата шмекерия, която ежегодно отнема половината от плодовете на вашия труд; която ежегодно изисква няколкостотин хиляди души от вашата класа да отидат в изгнание, та да не гангренясате и да не умрете всички като цяло. И всичко туй дори без да роптаете. Не, още по-лошо — вие сте винаги готови да викате „Разпни го!“, ако някой се опита да се противопостави на това положение, винаги сте готови да прославяте всеки човек и всяко предложение, което заякчава оковите ви с още един нит!

Дори сега, когато пиша, човекът, който най-малко ви обича — този, който в течение на четиридесет години, всъщност през целия си живот, е бил ваш планомерен враг, — е най-обичаният измежду всички ваши управници!

Креол — „Креол“ е понятие, което често се бърка дори и от англо-американците. Някои смятат, че креолът е човек със смесена кръв. Не е така. Креолът е потомък на французи, но роден в Америка. Неговият синоним „криоло“ се употребява в цяла Латинска Америка по отношение на хора от испанско потекло, но родени в Америка, деца на испанци от стара Испания. Французкото „креол“ и испанското „криоло“ означават съответно французин и испанец, както „янки“ значи англичанин. „Креол“ и „криоли“ значат „местен жител“.

В обноските й нямаше грубост, а безгрижие на девойка, весела като лятото и волна като хвърчаща паяжинка.

Дерби — годишни конни надбягвания, специално в Епсъм, Англия, наречени тъй по името на основателя им граф Дерби.

Не вярвам в живописността на нищетата. Не може да ме трогне романтиката на дрипите.

И въпреки това именно копнежът за романтика ме накара да напусна своя дом. Бленувах за поетичното и живописното, понеже бях тъкмо в онази възраст, когато човек дълбоко вярва, че те съществуват. Ех! Още не съм се отървал от тази вяра. Сега съм по-стар, ала още не е настъпил за мене часът, в който ще загубя своите илюзии, нито пък някога ще настъпи. Има романтика в живота, това не е лъжа. Тя не живее в изтърканите форми и детинските церемонии на светските салони, нито пък може да се види в блестящите парадни облекла и шумните детинщини на царския двор. Звездите, ордените и званията са смъртоносни за нея, червеното сукно и плюшът я убиват.

Другаде е нейното убежище — всред величествената и възвишена природа, макар и не само там. Тя се среща както в полето, в гората, по скалите, край реката и в планината, така и по многолюдните улици на търговския град. Нейното убежище са човешките сърца — сърца, които туптят от възвишени пориви, гърди, в които пламтят благородни стремежи към Свобода и Любов!

Бащата на водите — поетично обръщение към Мисисипи — по индиански маниер. Самата дума Мисисипи е индианска (от езиците на племената чипеуа и крии), съставена от „миси“ или „мичи“ — велика, и „сипи“ — река.