Колекционер на любовни изречения

Така върху Наско Х. се появи индиговият цвят на копнежа, прошепнатото зелено на шляенето и несигурният цинобър на ревността.

... знаеше, че след известен брой години, няколко предполагаеми дни и един възхитителен миг ще срещне в Амстердам Грейс Семич, след която всички спомени щяха да имат дом.

После тя си отиде и му остави онзи мирис на парфюм, с който ухае само невъзможната любов.

Клепачите ѝ трептяха като стрелка на компас в свят без магнитни полюси.

Докато търсеше приземната му работилничка, тя си спомни ненаситното тяло на мъж от този град, който я любеше така, сякаш вдълбаваше в тялото ѝ цялата си бъдеща тъга по нея, но не му се обади, за да не обижда вечността му.

Дървеният капак на прозореца приличаше на парче неизпратено, но прочетено писмо, висящо във въздуха.

Срещнаха се в бара до пристанището на Амстердам и няколко безпаметни нощи разлистваха телата си с пръсти на слепци, страхуващи се да не би внезапно да прогледнат.