Упражнения по стил

ПО ИТАЛИАНСКИ
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: "Перке ме бутандо и ми тъпкандо краканто, ма кранто!" Назряло скандало и чешито бегàло без чао и престо седнàло, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скиванто у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ПО АНГЛИЙСКИ
Уан дей, към обед тайм, във тъпкън бъс, ай скивинг - оу, лорд!- кофтейшън бой: лонг врайт ендстетсън с ширайт. Бой изкрийзинг, тъй катоу уан джентълмен го тъпчинг по нозейшънс.
Към файф о'клок, пред стейшън Сейнт Лазарейшън, отноуво скивинг бой, тоуз път с уан денди. "Май френд - спикинг денди, - къмон да местиш туйти коупче!"

Впоследствие разбрахме що за вкус имат локумите на препирнята, кестените на раздразнението, гроздовете на гнева и чепките на огорчението.
из "ВКУСОВО"

Философът ... е в компетенцията си да констатира с проницателните прийоми на персоналната си обозримост мимолетните и неколоритни признаци на едно профанизирано рацио, маркирано с дългия врат на суетата и декорирано с кордата на примитивността.
из "ФИЛОСОФСКО"

Шушумиго с дълъг врат и вирната шапка, украсена с плетен ширит, репчещо се и плашливо бясно пале, което - за да избегне дебелия край на тоягата - отиде да постави орисания си за ритници задник върху твърда дървена седалка, не подозираше ли, че риторично ти е съдено да слушаш пред гара Сен Лазар многострадалните съвети на едно лице, вдъхновено от горното копче на твоето палто?
из "АПОСТРОФА"

След което нехранимайкото коварно прескочи конфликта, прекосявайки тичешком коридора, за да се докопа до комфорта.
из "ЗВУКОПИС"

Като из саждено лоно от вонящата му на нищожно количество паста за зъби уста избликна раздорът ...
из "ВИСОКОПАРНО"

СЛУЧКАТА
Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.
Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: " Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо.

КУЛИНАРНО
След като се пържих на бавен огън от чакане под гранясалото слънце,най-сетне се озовах в зеления гювеч на един автобус, червив от пътници като швейцарско сирене. Сред куп юфка забелязах голям макарон с изпосталял от диета врат и на тиквана с мекица, на която се открояваше нещо като конец за рязане на масло. Този пъпеш сви сармите на един (попарен, сякаш са му изяли десерта) сухар, понеже му правел на кайма джоланите. Но после бързо пусна кокала, за да се разлее (с брашно и захар колкото поеме!) в една опразнена формичка кейк.
Тъкмо се канех да преглътна всичко в автобуса на връщане, когато пред бюфета на гара Сент Саварин отново видях същия тутманик заедно с някакъв тиквеник(от тия дето са на всяка манджа мерудия!), който му разтягаше локуми как да се гарнира. И нашия съвсем я втаса.

ОТРАКАНО
В омнибуса, веднъж по обед, се натресох на следната трагикомедийка. Един образ, който ми обра точките с дългия си врат и със сиджимката на капата си(носят ги напоследък, ама аз не съм чак толкоз мръднал!), като го пресова тарапаната, се изпречи на съседа си. И си мисли, че като се перчи, никой няма да чатне ще за мухльо е. Та същият тоя обвини оня, че го настъпвал методично и системнатично по лачените патъци. И това - всеки път, когато се качвали или слизали разни дами и господа, тръгнали за Шампере. Ама пустото му конте даже и не изчака да го викнат на ринга, та да му поогледаме излагацията, ами драсна да седне, сякаш ни е изпонатръшкало всичките.
Два часа по-късно, вече на чист въздух, отново видях образа, за който ви разправям, ама вече зяпнал в устата на друг такъв като него, който му наливаше в главата как да си вее гъзовейката на обществени места.

ТАРИКАТСКО
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим ­ кво? ­ Един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. "Не моеш ли ­ вика му ­ да си отваряш зъркелите? Нарочно ­ циври му ­ ме ръгаш, че и ми газиш патъците." И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. "Чат ли си? ­ бъзна го онзи. ­ Барни тва копче и ще си тупалка!

ОМОНИМИЧЕН КАЛАМБУР
Време (къде ли се време?) за обед. От качилите (наистина бяха откачили те!) се пътници автобусът беше препълнен. Видях сред тези хора (видях с ред тези хора или видях сред тез и хора, или видях с ред тез и хора???) нещо интересно - много забавен младеж (много за бавен млад еж?): шия като жираф, на главата (аз ли шия като жираф нагла вата?) - шапка и плитка (колко плитка?) на шапката. Почва (на каква почва?) този да се кара на един католик отзад (като лик отзад?), че го ръга като дъска за гладене (а нима това дъска за гладен е?). Но като забеляза (за беля за какво?) свободно място, отиде да търси подслон (но какво да търси под слон?).
Не помня по календар (по-кален дар!) коя дата беше, но след това (беше ли с лед това?) пак видях споменатото (кой спомена тато?) момче на гара (и кой видя нагара?) Сен Лазар. Негов другар (не го в друг ар слагайте!) гореше (защо ли го реше?) от желание да му даде съвет относно (как да го разбираме това "от нос, но..."?) едно копче.