Глас от бездната

"Понякога хвалят бедните за това, че са пестеливи. Но да проповядваш пестеливост сред бедните е както гротеско, така и обидно. Равнява се на това да препоръчаш на човек, който умира от глад, да яде по-малко. За един селски или градски работник пестеливостта е напълно неморална. Човек никога не бива да показва, че може да живее като недохранено животно. Напълно наложително е той да откаже да живее по този начин и трябва или да започне да краде, или да получава помощ заради бедност. Що се отнася до просията, по-сигурно е да просиш, отколкото да крадеш, но е по-достойно да крадеш, отколкото да просиш."/Душата на човек през социализма/

"Често ни казват, че бедните са благодарни на тези, които се занимават с благотворителност. Несъмнено някои от тях са, но най-добрите между бедните никога не изпитват благодарност... Те чувстват, че благотворителността е едно от две неща: или компенсация, която е напълно неадекватна, или милостиня, която е съвсем сантиментална, обикновено придружена с безсрамен опит на сантименталният човек да се намеси деспотично в живота на бедния…
В очите на всеки, запознат с историята на човечеството, неподчинението е първородната добродетел на човека. Прогресът е винаги резултат от неподчинение. Неподчинение и бунт…"/Душата на човек през социализма/

"Боговете са странни. Превръщат в инструменти на нашето наказание не само пороците ни. Погубват ни и с помощта на това в нас, което е добро, нежно, човешко, обично. Ако не беше състраданието ми към теб и твоето семейство, сега нямаше да плача самотен в това ужасно място."

"Страхувам се, че знам защо ти направи това. Ако Омразата заслепяваше очите ти, Суетата бе зашила клепачите ти с конци от желязо. Тесногръдия ти егоизъм бе затъпил способността ти да разбираш другите както в истинските им, така и в мечтаните им взаимоотношения. Въображението ти бе точно толкова в затвор, колкото бях и аз. Суетата бе сложила решетки на прозорците ти, а името на надзирателя бе Омраза."

"Да живееш е най-рядкото нещо на този свят. Повечето хора просто съществуват и това е всичко." – Оскар Уайлд ("Човешката душа при социализма")

"Публиката винаги, във всяка епоха е била зле възпитана. Тя постоянно иска изкуството да бъде популярно, да задоволява липсата й на добър вкус, да ласкае абсурдната й суета, да й казва неща, които вече е чувала, да й показва неща, които би
трябвало да е уморена да гледа, да я забавлява, когато е натежала от пречждане, и да я разсейва, когато е отегчена от собствената си глупост. Изкуството не бива никога да се опитва да бъде популярно. Публиката трябва да се опита да стане артистична" - Оскар Уайлд ("Човешката душа при социализма")

"Докато бяхме заедно ти беше абсолютния упадък на моето изкуство,а тъй като ти позволих толкова дълго да стоиш между мен и изкуството,аз се посрамих и виня само и единствено себе си.Не можеше да знаеш,не можеше да разбереш,не можеше да оцениш.Нямах никакво право да очаквам това от теб.Интересите ти се изчерпваха с трапезата и с настроенията ти.Желанията ти бяха просто за забавления,за обикновени и не до там обикновени удоволствия.....половин час изкуство винаги е било по-важно за мен ,от колкото цял период с теб.Нищо друго в живота ми не се е доближавало по важност до изкуството.Но що се отнася до един творец,слабостта е престъпление,когато това е слабост,парализираща въображението."

"Понякога се чувствам така,сякаш самият ти си бил само една марионетка,управлявана от някаква тайнствена и невидима ръка с цел да ми причинява беди и нещастия.Но дори марионетките изпитват чувства.Те вплитат нови сюжетни нишки в представлението си ,изкривяват и изопачават това ,което им нареждат,за да изпълнят някоя своя прищявка или да задоволят някакъв свой апетит.Да бъдеш напълно свободен и същевременно напълно подвластен на закона е вечния парадокс на човешкия живот,който осъзнаваме във всеки един момент.Често съм си мислел,че това е единственото обяснение за твоя характер,ако наистина може да се намери обяснение за дълбоките и страховити мистерии на човешката душа,освен такива ,които правят мистерията още по-изумителна."

" Моралът не ми помага.Аз съм роден парадоксалист.Аз съм един от онези,създадени за изключения,а не за закони.Но въпреки,че няма нищо нередно в това,което човек прави аз виждам,че има нещо нередно в това,в което човек се превръща.Истински съм щастлив,че успях да науча това "

"..Разбира се ,ти имаше своите заблуди,дори живееше в тях,а през подвижните им мъгли и многоцветните им воали виждаше всяко нещо променено.Ти смяташе,че да ми се посвещаваш напълно ,за сметка на семейството ти и семейния ти живот бе доказателство за твоята невероятна привързаност към мен и за твоята несравнима любов..."

"Страданието е постоянно, неопределено и мрачно, и има характера на Вечността. Независимо, че понякога се наслаждавах на мисълта, че страданието ми ще е безкрайно, не мога да понеса това, че то ще е безсмислено."

"Изкуството никога не трябва да се опитва да бъде популярно. Хората трябва да се опитват да бъдат артистични."

из "Душата на човек при социализма"

"В обществото, което сме изградили, няма място за човек като мен, но природата ... ще ми предложи скални пукнатини, където да се скрия и тайни долини, в чиято тишина да плача, без да ме безпокоят. Тя ще окачи звезди на мрака, за да мога да се разхождам през нощта, без да се препъвам, и ще изпрати вятър да заличи следите ми, така че никой да не ме последва; тя ще ме измие във водите си, ще ме гости с горчиви треви и отново ще ме направи цял."

'... най-големите грехове на света се случват в мозъка,но в мозъка се случва всичко... Само и единствено в мозъка макът е червен, ябълката мирише и чучулигата пее."

Когато човек е измерил теглото на слънцето, преброил е стъпките до луната и е направил карта на седемте небеса звезда по звезда, пак остава самият той. Кой може да изчисли орбитата на собствената си душа?