Синухе египтянина

Бистра беше водата на моята младост,сладки бяха лудориите.Горчиво и тръпчиво е виното на старостта,най-вкусният меден сладкиш не може да се мери с коравия залък на моята бедност.Върнете се назад,години,потечете обратно,отминали времена!Заплувай, Амон,по небето от запад на изток,та да изживея още веднъж младостта си!

Всичко се връща към старото,под слънцето няма нищо ново и човекът не се променя, макар облеклото и думите в езика му да се менят.

Защото в своята злост човекът е по-жесток и безпощаден от крокодила в Нил. Сърцето му е по-кораво от камък. Суетата му не познава граници. Потопиш ли го в реката, той ще си бъде същият, щом дрехите му изсъхнат. Потопиш ли го в тъга и разочарование и успее ли да се съвземе, той пак ще си бъде същият както преди. Много промени съм видял през живота си аз Синухе, и все пак всичко си оставаше същото, а човекът — непроменен.

- Хилядократно съм те предупреждавала ,Синухе,да не си пъхаш главата в примката заради мъжкото у теб, аламъжете са по-глухи от камък, държата се като хлапаци и все си блъскат главата в стената, макар че тя не помръдва.
Достътъчно си се блъскал встената, господарю

Каптах сигурно би казал: „Дори да дойде време, когато няма да има богати и бедни, то умни и глупави, хитри и наивни винаги ще има. Така е било и така ще бъде. Силният ще стъпи на врата на слабия, хитрият ще отнеме кесията на глупавия и ще накара наивния да работи за него, защото човекът е коварно същество, добротата му е половинчата и едва когато пукне, става напълно добър. Сам виждаш докъде я е докарал с добротата си. Най-доволни от нея, изглежда, са крокодилите в реката и преситените гарвани по покрива на храма.“

В тази страна растат малко дървета — толкова малко, че отсичането на дърво се смята за престъпление спрямо хората и боговете и се наказва от закона. Който пък засажда дръвчета, си спечелва благоволението на боговете. Жителите на Вавилония са по-дебели и по-затлъстели, отколкото другаде. Ядат трудносмилаеми тестени храни и като всички пълни хора много обичат да се смеят. При тях видях една птица, наричана кокошка, която не можеше да лети, а живееше със стопаните си и от благодарност всеки ден им снасяше по едно яйце, голямо почти колкото крокодилското. Казвам го, макар че никой няма да ми повярва. Поднасяха ми такива яйца, смятани от вавилонците за голям деликатес, но аз не се осмелих да ги опитам — сигурното си е сигурно, та се задоволявах с ястия, които познавах или поне знаех как се приготвят.

Това не беше единственото, което Азиру сподели с мен. Разказа ми още куп неща, като се хвалеше с царуването и хитруването си, и заяви, че на малкия си син щял да завещае толкова княжески корони, колкото били пръстите на ръцете и на краката му.
— Ако имаш съперник, когото искаш да сразиш — поучаваше ме той, — помни и никога не забравяй, че най-важното е той да бъде сломен. Затуй го клевети по всевъзможни начини, преиначавай всичките му постъпки, наричай милосърдието му измама, благородството му — подлост, дружелюбието му — притворство. Ако е силен и ти предложи помирение, приеми го, за да се добереш по-лесно до гърлото му. Настройвай всички против него и се съюзявай с неговите зложелатели, като внимаваш след сразяването му сам да можеш да ограбиш дома му и да оставиш другите без плячка. Ако искаш да сразиш мнозина, разедини ги, посей вражда сред тях и ги накарай да воюват помежду си, а ти сразявай по един, като уверяваш останалите в дружбата си. Нека мислят добро за теб, докато ги довършиш един подир друг. Тази политика съм усвоил от египтяните, защото навремето тя им е помогнала да поробят Сирия.

...за образованите люде всички народи в крайна сметка са еднакви и помежду им няма разлика, а децата — било то сирийски или египетски — се раждат голи на този свят. Няма народ, който да е по-храбър или по-страхлив, по-жесток, или по-милостив, по-справедлив или по-непочтен от другите, а навсякъде, включително в Сирия и Египет, има герои и страхливци, честни и непочтени хора. Затуй владетелят и повелителят лично не мрази никого и не вижда разлика между народите, но в ръцете му омразата е велика сила — по-могъща от оръжието, защото без омраза ръцете са безсилни да вдигнат оръжието.

Нил се разлива,над зелените му води градовете се издигат като скъпоценни камъни,лястовиците се завръщат,жерави пристъпят в тинята,а аз съм толкова далече...Ех, защо не съм лястовица,защо не съм жерав,та да разперя крила и да полетя покрай стражите обратно в Кеми /Египет/ !

Дни наред безбрежното море се вълнуваше около нас,но аз не се страхувах,защото с мен беше Минея.Вдъхвайки полъха на морето,тя се оживи и лунната светлина в очите и заблестя,когато - застанала край фигурата на носа - се навеждаше напред и жадно гълташе въздуха,сякаш със собствените си сили искаше да ускори хода на кораба.Над нас небето беше синьо,слънцето грееше и вятърът не беше бурен,а равномерно издуваше платната и ни тласкаше в правилната посока.

Ето защо много къщи и цели квартали си имаха знаци,винарните, бирариите и публичните домове също си имаха знаци,така че "роговете" си пиеха виното в свои винарни, както и "кръстовете" си пиеха бирата в свои заведения, а момичетата,които упражняваха занаята си край зидовете,сменяха кръста или рога на шията си според вкуса на клиентите.Но всяка вечер, замаяни от виното и бирата,роговете и кръстовете плъзваха по улиците,чупеха лампите,гасяха факлите,тропаха по кепенците на къщите и се сбиваха помежду си.Вече наистина не знаех дали кръстовете или роговете бяха по-лоши - еднакво се гнусях и от едните и от другите.

Ала благословени да са папирусът и писецът, които ме накараха отново да се почувствам малко момче,доплавало по реката в насмолена тръстикова лодка, незнаещо що е печал и непознаващо скърбите на познанието.Отново бях невръстно дете в къщата на баща ми Семнут,отново горещите сълзи на изкормвача Мети капеха по ръцете ми.С Минея бродех по вавилонските пътища и хубавите ръце на Мерит обгръщаха шията ми.Плачех със страдащите и раздавах зърно на сиромасите.За всичко туй с радост си спомням,но за злодеянията си и за огорчението от несполуките не искам да си спомням.