вход, регистрирай се

Моби Дик


от Херман Мелвил

Въведени са общо 4 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (9): Иван Стоянов, Sladost, Fany, NeDa, Ipiityy, Timeruler0, Scarabei, Nikolaus, Dessy Vasileva
Смятат да я прочетат (5): Elektra_, Аничка, lz1adf, blue_mushroom, drugnasty

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (24)

   покажи всички
- Някои хора умират при отлив; други в плитчините; трети при разлив... а на мене ми се струва сега, че съм огромна морска вълна, превърната в един единствен пенлив гребен. Стар съм, Старбък... да си стиснем ръкс, приятелю.
Ръцете им се срещнаха, погледите се сляха, споени от сълзата на Старбък.
- Ох, капитане, капитане!... Благородно сърце... не отивай... не отивай! Виждаш ли, храбър човек плаче: с каква мъка те увещава!
- Спускай! - извика Ахав и отблъсна ръката на помощника си. - И остани с екипажа!
След миг лодката вече плаваше зад кърмата.
CXXXV
Повечето статистически таблици са нетърпимо сухи при четене.
CI
Аз пък аз не съм се скъпил никога за исторически китоловни проучвания, щом съм ги смятал за необходими.
CI
Но карай, приятелю, предпочитам да ме убиеш ти, отколкото да ме спаси някой друг.
С
Защото сега, научил от продължителни и многократни опити, че човек трябва постоянно да снижава или най-малко да променя схващането си за достижимото щастие, като не го търси в разума и въображението си, а в своята съпруга, сърце, легло, трапеза, домашно огнище и родина;
XCIV
когато плавахме бавно по дремещото, потънало в мараня следобедно море
XCI
Но и аз, в бурния Атлантик на собствената си личност, се забавлявам вътрешно в безмълвен покой; и докато наоколо ми се въртят тежки планети от незалязваща скръб, в собствените си съкровени глъбини се къпя във вечна, тиха радост.
Случайното сравнение в тази глава между кита и слона, отнасящо се до някои външни страни в опашката на първия и хобота на втория, не се стреми да докаже еднаквостта на тези два противоположни органа, а още по-малко на съответните животни. Защото, както и най-могъщият слон е само един териер в сравнение с левиатана, така в сравнение с неговата опашка хоботът на слона е стъбло на лилия. Най-страшният удар от хобота на слон би бил като шеговито потупване с ветрило в сравнение с неизмеримия трясък и плясък на тежките перки на спермацетовия кит, които в много случаи са подхвърляли във въздуха цели лодки с веслата и екипажа им, както някой индийски фокусник подхвърля топките си.
Като се изключи величественият скок — който ще бъде описан другаде, — това издигане на китовите перки е може би най-величествената гледка в цялата жива природа. Тази потреперваща исполинска опашка се стреми сякаш от бездънните глъбини към недостижимите небеса. Така съм виждал в сънищата си величавият сатана да подава измъчената си огромна лапа от пламтящия балтийски ад. Но когато наблюдавате подобни гледки, всичко зависи от това в какво настроение се намирате; ако е дантевско, ще ви се привидят дяволи; ако е исайевско — архангели. Застанал на дежурство по мачта при изгрев-слънце, от който аленееха и небето, и морето, видях веднъж към изток голямо стадо китове, всички тръгнали към слънцето с едновременно вирнати, потреперващи перки.
Когато поехме курс на североизток от островите Кроцети, попаднахме сред обширни области от брит, ситното жълто вещество, което е главна храна на същинския кит. То се полюляваше мили и мили покрай нас, сякаш плавахме сред безбрежни ниви от зрели златисти жита.
На втория ден видяхме голям брой същински китове, които не се страхуваха от нападението на спермацетов китоловен кораб като Пекууд и плуваха лениво с отворени уста из брита, който се полепваше по трептящите ресни на чудната венецианска завеса в устата им, а оцежданата по този начин вода се стичаше по устната.
Като ранобудни косачи, които замахват бавно и старателно с коси из мократа висока трева на мочурести ливади, тези чудовища плуваха със странен, свистящ, рязък звук, оставяйки зад себе си безкрайни сини откоси в жълтото море.
LVIII
Когато се събудих призори на другия ден, Квийквег бе метнал с голяма обич и нежност ръка върху мене. Да помислите просто, че съм му съпруга.
IV
Нантукет! Разгънете картата си и го погледнете. Вижте где се е дянал, наистина накрай света; как е застанал далеч от брега, по-самотен от Едистоновия фар. Погледнете го — само една могилка, един лакът пясък; само бряг, без никакъв хинтерланд. Тук има повече пясък, отколкото бихте употребили в продължение на двадесет години за заместител на попивателна. Някои шегобийци ще ви кажат, че тук трябвало да садят бурените, защото те не растели от само себе си; че внасяли магарешки тръне от Канада; че пращали през морета за чепове, за да запушат буретата с мас; че парче дърво се разнася в Нантукет като частици от Разпятието в Рим; че жителите садят пред къщите си отровни гъби, за да сядат на сянка лете; че един стрък трева е истински оазис, а пък ако срещнеш три стръка за цял ден път, все едно че си в прерия; че хората тук носят обуща за плаващи пясъци, наподобаващи лапландските ски; че са така затворени, опасани, отвред заобиколени, заградени и превърнати от океана в несъмнен остров, щото и по масите и столовете им дори се виждат понякога залепнали миди, като по гърба на морски костенурки.
XIV
Преценете тогава какъв изблик на безумна ярост пламва в съзнанието на най-отчаяните ловци, когато успеят да се измъкнат измежду отломките на разбитите си лодки и потъващите тела на разкъсаните си другари, от бялата пяна на ужасния му гняв в ясния, влудяващ слънчев ден, усмихнат като при раждане или сватба.
XLI
Дългото изгнание от християнския свят и цивилизацията връщат неизбежно човека към състоянието, в което го е създал бог, с други думи, той става отново дивак. Истинският китоловец е същински дивак...
А една от отличителните особености на дивака в личния му живот е неговото невероятно трудолюбие. Един старинен хавайски боен кривак или дръжка на копие е по своята многообразна и старателно изработена резба също такъв образец на човешко постоянство, какъвто е и един латински словар.
LVII
Но тези многобройни грешки при рисуването на китовете не са все пак толкова учудващи. Помислете само! За повечето научни рисунки са използвани китове, които се намират на борда или на брега; те могат да бъдат толкова точни, колкото рисунката на претърпял корабокрушение кораб с пречупен гръбнак може да даде вярна представа за красивия съд с ненакърнено горд корпус и мачти. Слонове са позирали за портрети в естествена величина, но никой жив левиатан не е заставал почтено да го рисуват. Живият кит, в цялото му величие и значимост, може да се види в бездънните морски води...
Така че поради всички тези причини, както и да погледнете на въпроса, трябва непременно да заключите, че огромният левиатан е единственото същество на тоя свят, което ще остане докрай ненарисувано.
LV
Но когато, застанал за миг неподвижно, той видял упоритите озлобени очи на помощник-капитана и съзрял натрупаните там бурета барут и безшумно пълзящия към тях подпален фитил; когато видял инстиктивно всичко това, странната търпеливост и нежелание да засили още повече избухливостта у един вече разгневен човек - нежелание, изпитвано най-често от действително храбрите мъже дори когато са оскърбени,- това именно безименно, призрачно чувство, господа, обзело Стийлкилт.
Така че с най-обикновен тон, попроменен само от временната физическа преумора, той отговорил, че метенето на палубата не е негова работа и няма да я извърши.
LIV
Чистенето на палубата, господа, е домакинско задължение, което се върши редовно всяка вечер, щом няма буря; известно е, че се е вършило дори на потъващи кораби. Такава е неумолимостта на морските обичаи...
LIV
Нос Добра надежда ли те наричат? По-добре би било да ти казват Нос на мъките, както са те наричали в древността ; защото, дълго подмамвани от вероломната тишина, която ни заобикаляше доскоро, ние се озовахме изведнъж сред това бурно море, където грешни души, превърнати в птици и риби, изглеждаха осъдени да плуват вечно във води без заливи или да се реят в черното небе без кръгозор.
LI
Когато в една ясна лунна нощ се плъзгахме из тия води, а вълните се люшкаха край нас като сребърни спирали и със своето леко, разливащо се свистене превръщаха самотата в сребърна тишина, в такава именно безшумна нощ, далеко пред бялата пяна до носа на кораба зърнахме сребърен фонтан. Осветен от луната, той беше някакво небесно видение; приличаше на украсено с пера сияйно божество, изникнало из морето.
LI
Или тъй като по своята същност белотата е не толкова цвят, колкото видимо отсъствие на какъвто и да е цвят и в същото време основа на всички цветове, затова ли в един широк снежен пейзаж има такава безгласна, многозначителна пустота - един безцветен и всецветен атеизъм, от който се отдръпваме веднага?
XLII
изпитвам най-голяма почит към верските задължения на всеки човек, колкото смешни и да са те, и не би ми дало сърце да подценя дори събрание на мравки, които боготворят някоя отровна гъба...
XVII
Този остров не е отбелязан на никоя карта; действително важните места изобщо не са отбелязани никъде.
"Една сълза се търкулна в морето изпод нахлупената шапка на Ахав; и в целия Тих океан нямаше нещо по-скъпоценно от тази мъничка капка."
» Добави цитат