Училище за вампири - Преследвана

" - Добре, сега ме слушай и разбери веднъж завинаги, защото няма да повтарям. Ние всички имаме в себе си лоши черти и всички решаваме сами дали да им се подчиним, или да се борим с тях.
- Това не е същото като...
- Млъквай и слушай! - избухнах аз. - За никой от нас не е същото. За някой хора единственото, с което трябва да се справят, е дали да си поспят още малко и да пропуснат първия час, или да си вдигнат задника и да отидат на училище. За други нещата са по-сложни, например дали да влязат в клиника и да се изчистят от дрогата, или да се предадат напълно. За теб нещата са още по-трудни - дали да се бориш за твоята човечност, или да се оставиш на мрака и да станеш чудовище. Но аз ти казвам, че все още имаш избор. Решението е твое."

" - Аз не те мисля за чудовище, но не мога да кажа, че си добър човек. Виждам те какъв си в действителност и вярвам, че ти сам избираш какъв да си."

" - Стига си слушала тази презряна богиня!... Защо държиш да й останеш вярна? Тя не е тук.... Тя се отдръпва от теб, когато най-много се нуждаеш от нея, и те оставя да правиш грешки.
- Това се нарича свободна воля.
- И какво й е хубавото на свободната воля? Хората непрекъснато злоупотребяват с нея. Животът е много по-лесен без свободна воля...
- Без нея просто няма да съм аз. Ще се превърна в твое кученце."

"Но най-готина беше заскрежената трева. Побелелите й крехки стръкчета проблясваха навсякъде, където светлината ги докосваше, и градината изглеждаше като поле, засадено с диаманти."

"- Последния път ти казах, че боли много да те обичам. Но сгреших. Истината е, че боли повече да не те обичам!"