Реликвите на смъртните: Град от кости

"- Ето! - каза той, като се изправи. Клари заизвива удивено ръката си - макар, че кръвта бе все още там, раната я нямаше, както и болката и безчувствеността. - И следващият път, когато се каниш да се нараниш, само, за да привлечеш вниманието ми, просто си спомни, че малко мили думи правят чудеса."

"Ръката и пулсираше - вцепенена и болезнена.
- Това ли е моментът, в който започваш да късаш тениската си на ленти, за да превържеш раната ми? - измайтапи се тя. Мразеше вида на кръв, особено на собствената й.
- Ако искаше да ме видиш да разкъсвам дрехите си, можеше просто да ме помолиш! - той бръкна в джоба си и извади стилето. - Щеше да е значително по-безболезнено."

"- Но ако имахте бокала на смъртните, бихте могли да направите още, нали? Повече ловци на демони?
- Разбира се. - отговори Джейс. - Но Бокалът не е у нас от години, а много от нас умират млади. Така че нашият брой намалява, макар и бавно.
- Не се ли, хм... - Клари се опитваше да намери правилната дума. - репродуцирате?
Джейс избухна в смях точно когато каретата направи внезапен, рязък ляв завой. Той успя да се закрепи, но Клари бе захвърлена към него. Той я хвана като ръцете му я задържаха - леко, но здраво - на известно разстояние от тялото му. Тя усети студения допир на печата на сребърния му пръстен като леден отломък върху потната си кожа.
- Естествено. - заяви той. - обожаваме да се репродуцираме. Това е едно от любимите ни неща."

"Достатъчно, прекъсна ги брат Джеремая. Има истина за научаване тук, ако си достатъчно търпелива, за да я чуеш.
С бързо движение той повдигна ръцете си и отмести качулката от лицето си. Забравила за Джейс, Клари се бореше с желанието си да изкрещи. Главата на архивиста беше плешива, гладка и бяла като яйце, с дълбоки кухини на мястото, където някога са били очите му. Сега ги нямаше. Устните му бяха пресечени от кръстосани следи - черни линии, които напомняха на хирургически шевове. Тя вече разбираше какво е имала предвид Изабел под "осакатяване"."

"- Един от Мълчаливите братя е тук, за да те види. Ходж ме изпрати да те събудя. Всъщност предложи да те събуди сам, но тъй като е пет сутринта, предположих, че ще си по-малко раздразнителна, ако имаш нещо хубаво пред погледа си.
- Имаш предвид себе си?
- А кой друг?"

"- Мислиш ли, че Ходж ще иска супа?
- Аз искам супа. - каза Саймън.
- Не, не искаш. - каза Джейс. - Просто искаш да спиш с Изабел."