Хитър Петър

"Старче, като бях малък, с баща ми отивахме в града кадиевата къща да градим. Бях немощен още, та яхах магарето, а баща ми вървеше пеша. Срещнаха ни хора и казваха: "Ама че син: язди, а баща му пеша!" Слязох и тръгнах пеша, а баща ми яхна магарето. Срещнаха ни хора и рекоха: "Ама че баща: язди, а малкото бъхта пеша!" Качих се и аз на магарето, други пък ни укориха: "Виж как мъчат магарето!" Слязохме и двамата, присмяха ни се: "Гледай глупаци: и двамата пеша вървят, а магарето тича свободно!" Къде е истината, старче?"

"При един западен владетел живееше поет. Тиранът му даваше хляб и постеля, слагаше го до дясното си коляно на пир и като гледаше как поетът захласва народа, завидя му и рече и той да стане поет. Един ден повика поета и му прочете поема, а поетът му рече:
- Лоша е тая поема!
Разгневи се тиранът, заточи го да работи в далечна каменоломна. Подир някое време завърши нова поема и нареди да докарат поета. След първите стихове поетът стана и тръгна.
- Къде отиваш? - му рече тиранът.
- В каменоломната, господарю! - отговори поетът."

"... - Кървава жътва ще бъде, брадва ще трябва! - И като рече, спря да цепи лютия кремък. И като спря, чу плач на дете.
Изправи се дърводелецът Йосиф и видя в реката да плува кошница.
- Я - рече зачуден - В реката плува дете!
Захвърли чука и нагази; детето зъзнеше повито в парцали; разгърна парцала: беше момче. Притисна кошницата до гърдите си; прецапа през ракитака - огромен, брадясал, вмирисан на пот, - вгледан в това голо, гладно, беззащитно дете, викна от далече:
- Жено, Бог ни праща дете!"