Фараон

Князът,вместо да гледа, изскочи на пътечката и препречи пътя на момичето.То наистина беше прекрасна девойка с гръцки черти на лицето.Кожата и имаше цвета на слонова кост.Изпод воала върху главата и се показваха буйни черни коси,събрани в кок.Беше облечена в дълга до земята бяла дреха, която повдигаше от едната страна с ръка, под прозрачната материя се виждаха момичешките и гърди, които приличаха на две ябълки.
- Коя си ти, девойко? - попита Рамзес.

Задъхан от гняв, княз Рамзес се катереше по хълма, следван от Тутмозис.Перуката на контето се беше изкривила, изкуствената му брадичка бе паднала, та я носеше в ръка, а въпреки умората лицето му щеше да бъде бледно, ако нямаше върху него слой червило.
Най-сетне князът се спря на върха.От теснината долиташе шумът от войнишката глъчка и грохотът на бойните машини;отпред се простираше огромен къс от земята Госен, която все още се къпеше в блясъка на слънцето.И на човек му се струваше, че това не е земя, а златен облак, върху който мечтата е нарисувала пейзаж с бои от смарагди,сребро,рубини,перли и топази. -
Престолонаследникът вдигна ръка.
- Погледни! - извика той на Тутмозис, - това там ще бъде моята земя,а това тук -моята войска...Но ето че най-високите сгради там са дворци на жреци ,а тук - най-висш военачалник е жрец!..Може ли да се търпи подобно нещо?
- Така е било открай време-отвърна Тутмозис и се огледа страхливо.

- Всъщност шутът, който се преструва на рицар,е по-разумен,отколкото тоя свят,в който всички се преструваме без никаква полза за себе си.Да беше поне тоя земен сън непрекъснат низ от веселие!..Но къде ти!На когото стомахът не се свива от глад,сърцето му се трови от пожелание или тревога.А ако настъпи някога миг покой,тогава от дълбините му се появява мисълта за страната на вечното мълчание и къса човешка душа.

- Мер-амен-Рамзес - попита жрецът, - намери ли човека,чиито молитви могат да достигнат до подножието на предвечния?
- Да - отвърна фараонът.
- Княз ли е той,боец, пророк или пък само обикновен пустинник ?
- Не,това е малко, шестгодишно момче, което не молеше Амон за нищо, но му благодареше за всичко.

Но фараонът видя съвсем друго нещо във вълшебното кълбо.молитвата на разлудувалият се малчуган подобно на лястовица се стрелна към небето и като пляскаше с криле, издигаше се все по-високо и по-високо, д осамия трон, на който предвечният Амон с подпрени на коленете ръце бе потънал в съзерцание н собственото си всемогъщество.
После се издигна още по-високо, до главата на божеството и му запя с тънкото детско гласче :
- А за тия добри неща, с които си ни надарил, нека да те обичат всички, както те обичам аз. - При тия думи, потъналият в самосъзерцание бог отвори очи и от тях падна върху света лъч щастие.От небето до земята зацари безпределна тишина.Престана всякаква болка, всякакъв страх, всяка неправда.

И така по целия свят цереше разногласие.Всеки искаше това, което изпълваше със страх другиго; всеки молеше за собственото си добро, без да пита дали няма да нанесе зло на ближния си.
Затова молитвите им, макар да се издигаха към небето като сребристи птици, не постигаха целта си.И божественият Амон, до когото не стигаше никакъв глаз от земята, седеше с подпрени върху коленете ръце и все повече се задълбочаваше в съзерцание на собствената си божественост, а в света все по-често управляваше сляпата сила и случаят.

Върху лицето на Сфинкса не беше отразена жестокост, а по-скоро резигнация.В усмивката му нямаше сарказъм, а меланхолия.Той не издевателствуваше над човешката бедност и нищожество, по-скоро не ги виждаше.
Неговите пълни с изразителност очи някъде отвисоко гледаха към Нил,към страни, които за човешките погледи чезнеха под небосклона.Дали следеше обезпокоителното нарастване на асирийската монархия или досадната суетня на финикийците, дали раждането на Гърция или може би бъдещите събития,които се подготвяха край Йордан ?...Кой ще отгатне ?
Князът в едно беше сигурен, че той гледа,мисли и очаква нещо със спокойна усмивка,достойна за свръхестествено същество.Струваше му се още, че когато това н е щ о се появи на хоризонта, Сфинксът ще стане и ще тръгне да го посрещне.