Капитанската дъщеря

"Смятаха, че самопризнанието на престъпника е необходимо за пълното му изобличаване - мисъл не само неоснователна, но дори съвсем противна на здравия юридически смисъл; защото, ако отричането на подсъдимия не се приема като доказателство за невинноста му, още по-малко самопризнанието му трябва да бъде доказателство за виновността му."

"През това време поднесоха супа със зеле. Василиса Егоровна, като видя, че мъжа й го няма, втори път изпрати Палашка да го вика. "Кажи на господаря: гостите чакат, супата ще изстине, а учението, слава богу, няма да избяга; ще има време да вика, колкото си ще." Капитанът дойде след малко..."

"Когато влязох в билярдната, видях един висок господин на около тридесет и пет години с дълги черни мустаци, с халат, с щека в ръка и с лула в устата. Той играше с маркьора, който при печалба изпиваше чашка водка, а при загуба трябваше да пълзи на четири крака под билярда. Останах да гледам играта им. Колкото по продължаваше тя, толкова по-често ставаха разходките на четири крака под билярда, докато накрая маркьорът остана под билярда."

"... Веднага поръчал да повикат каналията французин. Доложили му, че мосю ми дава в момента урок. Баща ми се запътил към моята стая. В това време Бопре спеше на леглото ми като невинен младенец. Аз бях зает с моя работа."