Самота в мрежата

С наивната вяра на дете, което като затвори очи, ще забрави, че навън е тъмно.

Помисли си, че интернет трябва да бъде почитан наравно с огъня и виното, просто гениално нещо! Коя поща ще работи в два часа сутринта?

Четенето винаги помага в чакането ...

Знаеш ли, че книгите могат да бъдат като бинт или като гипс?

Знаеш ли, че самотата в представите на хората е най-ужасният вид страдание? И това важи за целият свят. както в Ню Йорк, така и в Нова Гвинея хората се страхуват от самотата и изоставянето.

ТОЙ: Да чакаш. Това ли е копнежът?
ТЯ: Не. За мен - не. Когато чакам, не се будя в 5 часа сутринта, преди най-прекрасните сънища. Не идвам на работа преди 7 часа. Когато чакам, млякото не загубва вкуса си. Когато копнея - да.

И толкова кльощава! Неприлична, провокативна, предизвикателна и недостижима кльощавост! Дори минерална вода ти се отщяваше да пиеш, защото ти се струваше твърде калорична. Понякога ѝ се струваше, че тя е толкова слаба, че можеш да я изпратиш по факса.

И това май беше най-култовото в интернет. Това, че всичко изглеждаше на съседната пряка.

Жените живеят със спомените си. Мъжете - с това, което са забравили.

Дори не моля да ми простиш. Това, което направих е непростимо. Това може само да се забрави.
Забрави.

Беше едновременно моят любовник и най-добрата ми приятелка. Нещо такова може да се случи само във филмите и то само в онези, снимани в Калифорния. На мен наистина се случи и то в дъждовния Дъблин.

Стигах с него до края на всички пътища. Заведе ме на прекрасни грешни места. Някои от тях сега са за мен като светини... Като че ли имаше две сърца вместо два бели дроба. А може би ги имаше ...

Впрочем цялата история е един договор. За всеобща измама. Договарят се, че именно тази, а не друга измама ще се преподава в училище.

Напоследък ѝ се струваше, че сексът с нея за мъжа ѝ носеше настроението - как можа да ѝ хрумне такова нещо?! - на католическа служба. Просто отиваш там веднъж седмично, за нищо не мислиш, но си осигуряваш спокойствие за цялата седмица.

Даде ми усещането,когато ти се струва,че след миг ще полудееш от копнеж.И при това знаеш,че със сигурност така ще стане.Умееше да ми разкаже приказка за всяко парче от моето тяло.И май нямаше място,което той да не беше докоснал или опитал.Ако имаше време щеше да целуне всяко косъмче върху главата ми.Всяко поред.С него винаги исках да се съблека още повече.Имах усещане, че бих се почувствала наистина гола,чак когато моят гинеколог ми махне спиралата.Той никога не търсеше ерогенните зони на моето тяло.Приемаше,че жената е ерогенно място като цяло,а от тази цялост най-ерогенен е мозъкът.Търсеше прословутата Г-точка в моя мозък.И почти винаги я намираше.
---
После дойдоха мъжете без смисъл.След всеки пореден все по-малко исках да се сближавам със следващия.Стигна се до там, че понякога,когато бяхме в леглото и дори тогава,когато ме целуваха "там долу",аз самата "там горе" се чувствах самотна.Защото те само механично ме докосваха с повърхността на устните си или езика.А той? Той направо ме "изяждаше".Лакомо, както се изяжда първата ягода. Понякога....